sanusetsalvus.com

Сряда, Юни 03 2020

Съветник

sanusetsalvus.com

font size decrease font size increase font size

маршрут „Coast to coast” , българи в Австрия

Какво е да прекосиш Англия от запад на изток (част-1)

300 км. маршрут „Coast to coast” през очите на една жена. Валя Кънчева споделя за своите магични пътешествия.

Валя Кънчева e от Русе. Казва, че е пътешественик по душа.

"Животът предлага куп възможности, но приключенията и магическото си ги правим ние, първо в мислите си, а после, ако имаме кураж да направим първата крачка, да излезем от зоната си на комфорт, се впускаме в едно по-различно от общоприетите пътешествия", убедена е тя.

През 2019 г. тя осъществява още една своя мечта – извървява т.нар. френски път Камино де Сантяго в Испания, считан за проекция на Млечния път.

"Случи се след 5 години любопитство, проучване и убеденост, че искам да го направя. Труден беше пътят, който изминах, докато стъпя в малкото градче Сен Жан Пие дьо Пор на границата между Франция и Испания, в полите на Пиринеите, началната точка на Камино Франсез.

Неслучайно се тръгва от там, това живописно френско градче, разположено на река Нив, е с интересна история, създадено е през далечния XII век от крал Ричард I, Лъвското сърце, крал на Англия, с цел да бъде отправна точка на пилигримите и да има лазарет за болните.

Това са 800 км пеша, мисия невъзможна за една жена като мен, си казвах, наскоро пенсионирала се, с почти никакъв опит в туризма (само кратки преходи през почивните дни с приятели в нашите планини и природен парк Русенски Лом).

И започнах да чета поредица от книги за Камино - на Шърли Маклейн „ Камино-Пътуване на духа“, на Родислав Стефанов „ Камино де Сантяго“, един прекрасен пътеводител за всичко, което може да се види по пътя като история и културни забележителности. Попаднах и на фейсбук група за българи, интересуващи се от този път.

И случайно или не там някой публикува за един друг маршрут „Coast to coast” в Англия. Интересно какъв е този маршрут?

Поразрових и се оказа, че това е 300 км преход, описан подробно от Алфред Уейнрайт през 1973 г., набрал популярност като изключително красив маршрут и даже класиран на второ място през 2004 г. в топ 50-те най-добри разходки по света в един известен класификатор.

Тогава си казах, ако измина тези 300 км (192 мили) сама, значи съм готова за Камино. Пожелах си го в навечерието на Новата 2018 г. (внимавайте, какво си пожелавате) и няколко месеца по-късно, след значителна подготовка, на 28 април 2018 г. стартирах от малкото градче St. Bees на брега на Ирландско море, срещу известния остров Ман.

Преминах за две седмици през три национални парка Lake District, The Yorkshire Dales, The Nort Moors, изкачвах се на височини с невероятни гледки към Езерния край, спусках се в долини, прекосявах зелени морави, прегазвах понякога мочурливи места.

Наслаждавах се на пасторални гледки на кротко пасящи овце с новородените им агънца, на крави и свободни коне, очите ми се изпълваха с наситените багри на настъпващата пролет...

С камъче в раницата, взето от брега на Ирландско море, както повелява традицията, достигнах до рибарското градче Robin Hood's Bay на брега на Северно море.

Записах се в книгата на изминалите целия маршрут и мисля, че съм единствената българка, осмелила се да го направи. Мога да кажа вече, че съм прекосила Англия от запад на изток. Не беше лесно, имайки предвид моя слаб английски и трудностите по пътя.

Англия се оказа, че не е толкова равна, а и средно по 20-25 км на ден си бяха сериозно предизвикателство. Но срещите ми с туристи, най-вече от Англия, както и от цял свят - САЩ, Австралия, Канада, затвърдиха в мен мнението, че туристите по света като емоции, съпричастност, отзивчивост... сме еднакви, само говорим различни езици.

Имах незабравим ден с три семейства от Лондон, туристи, решили да покорят един връх. В началото заедно за около 3-4 часа обиколихме половината от едно езеро, след което се отклоних от планирания си маршрут и продължих с тях нагоре към върха. След първоначалния им шок, че съм тръгнала сама от далечна България, продължихме с много смях по каменистия стръмен път.

За тях аз бях първата българка, която срещат на живо и с любопитство научиха първите си български думи този ден.. На върха се откри невероятна гледка в слънчевия ден - от едната страна се синееше Ирландско море с остров Ман в далечината, от другата - множеството огромни езера пробляскваха в долините до безкрая.

Е, после не намерихме лесно вярната пътека надолу, но късно вечерта със сълзи се разделихме, за да продължа на другия ден отново сама.

Имах още много вълнуващи и запомнящи се срещи, докоснах се до неподправения хумор на местните хора. Един мил старец ми пожела „Приятно загубване“ на въпроса ми дали се движа в правилната посока. В една стара английска къща, където нощувах, се спука тръбата на ваната, докато бях там, и първият етаж леко се наводни.

Гледката за мен не беше много весела, завеса от водни капки се спускаше от една греда на тавана. Хазяинът запази самообладание, а след няколко часа приготви вкусна вечеря и с усмивка си спомняхме за преживяното.

По пътя имаше хладилни чанти с охладителни напитки, сладолед или маси с домашно приготвени сладкиши и добри пожелания за лек път. Продавачи нямаше, оставаш някаква сума и това е жест от местните хора към туристите.

В един неделен ден минах покрай двора на една църква, където приключваше някакво тържество с обяд. Поканиха ме, нагостиха ме и дълго им разказвах за България. Срещах и хора, които са били в нашата страна и си спомняха за нашето Черноморие или ски курортите ни.

Езиковата бариера сякаш падаше, може би езикът на вниманието, на толерантността, на приятелското отношение, на човечността бяха водещи при всяка среща. Един баща със сина си бяха излезли на неделна разходка из околностите и заради мен промениха маршрута си, за да ме насочат в правилната посока, и едва когато се убедиха, че няма да се загубя, се разделихме.

Оказа се, че едно е да гледаш как другите са направили прехода, друго е сам да го изживееш. Извървените километри, срещите с хората, преодолявнето на препятствията, дават мъдрост.

А подкрепата, която имах от моите близки и приятели, поддържаше духа ми, даваше ми кураж всяка вечер, когато силите привършваха и ми минаваха мисли: „Дотук бях“. Утрото винаги е по-мъдро от вечерта!

След тази моя малка победа - на 62 години да измина 300 км в Англия, сама, с нетолкова добър английски, но заредена с много оптимизъм, бях готова за предизвикателството от 800 км - великият път Камино де Сантяго в Испания. Бях любопитна защо хората от IX век насам вървят по този път.