То е написано от Явора Стоилова- оперна певица, поетеса, роднина на големия български поет Пейо Яворов. 

Моцарт

Ръката на диригента
замръзва
в пространството
на полета
в напрегнато очакване
преди да се роди
звукът. 

И в тишината
като огнени видения
избликват образи,
които ще се претворят
на сцената- живот. 

Далеч оттук -
в пространства
непознати за слуха,
нежно докоснати
от Ангел
затрептяват
струните на душата -
тоналности политат
като птици, 

намесват се тревожно
хроматизми,
разстилат се широко
слънчевите кантилени,
и падат тежко
тържествени акорди,
приплъзват се суетно
нежните триоли, 

завесата
се вдига
като дреха на кокетка,
разкрила тайнството
на влюбени мелодии.
И омагьосаните звуци
си играят със съдбата,
на сцената,
в оркестъра, 

в притихналата зала,
при ангелите
на Небето
и при дяволите
в Ада. 

А в музиката като
в светло, кристално
огледало
засиява
палавата усмивка
на детето Моцарт! 

Явора Стоилова