sanusetsalvus.com

Понеделник, Мар 20 2017

Съветник

sanusetsalvus.com

font size decrease font size increase font size

Теофраст Парацелз, българите в Австрия

Парацелз и Дяволът, или как умира Парацелз?

По повод Международния ден на приказката – 20-и март Ви разказваме една австрийска легенда.

Как се удало на прочутия залцбургски фармацевт Теофраст Парацелз да впрегне Дявола за своя полза и да не заплати нищо за това? Мнозина залцбургчани и страдащи смятали по онова време, че не друг, а тъкмо Дяволът би трябвало да е намесен, тъй като един човек, пък бил и той Парацелз, не може да знае толкова много, да е толкова могъщ и да е по-силен от много болести.

Един богаташ дори се осмелил да провери това. Той бил от Инсбрук и когато мислел, че е близо до смъртта пратил своя слуга да повика Парацелз.

Лекарят дошъл, защото не правел разлика дали лекува бедни или богати. Прочутият лечител изслушал страданията на болния, забъркал една напитка и се изпарил яко дим. Богатият инсбрукчанин получил ужасяващи болки, застенал плувнал целия в пот и разпоредил веднага да издирят лекаря, за да отидат двамата едновременно в Ада. Напразно обаче търсили Парацелз.

На следващия ден болките изчезнали, а Теофраст цъфнал до леглото на оздравелия вече пациент. Разкайващ се, инсбрукчанинът го помолил за прошка и му предложил златна пара. Теофраст го изгледал леденостудено. „Ти си нищожество”, прошепнал той на ухото на богаташа и си тръгнал от дома му. А богатият инсбрукчанин не казал на никого как го бил нарекъл, но неговите съграждани го познавали що за човек е.

Но нито едно от изкуствата, които умеел Парацелз не били усвоени от Дявола, както смятали погрешно мнозина хора от онези времена. Един ден непознат селянин донесъл на младия тогава аптекар болно животно, което имало върху себе си всякакви цветове.То било голямо като новородено агне, но се извивало като червей. И наистина било червей. Изпълнен с радост, Парацелз разпознал вкусната змиорка,която той веднага сготвил и изял до последната хапка. Но мигновено станало чудо: аптекарят започнал да вижда движението на звездите и да разгадава технияте послания, да разбира езика на животните и тяхната мъдрост проникнала в него. Заговаряло го и румоленето на водата, и дори падането на всяка капка.

Започнал да вижда и през камъните формата на техните кристали. В същия час Парацелз разпознал всички растения и научил тайната на техните сокове и влакна. Изпълнен с толкова много знания, Теофраст изпадал в ярост заради глупостта на хората. Като бил в добро настроение, той дразнел алчните и се глумил с дръзките. Един ден обаче той изпаднал в дива ярост след като разбрал, че един от неговите слуги тайно хапнал от месото на змиорката.

Парацелз често напускал своята къщата, която се намирала точно на площада в Залцбург, мятал се на коня си и яздел в див галоп към близката планина.

С любимия си кон обаче не той можел да препуска толкова дълго, колко иска. И за да прекоси пропасти се случвало Дяволът да му строи мост и веднага след това да го разрушава, тъй като Теофраст Парацелз бил много важна особа и никой след него не трябвало да го използва повторно.

Било ли времето лошо, тогава Дяволът му помагал да не го вали дъжда. Случило се на прочутия аптекар да не хареса някоя планина, то веднага Дяволът трябвало да прокопае тунел, за да могат кон и ездач да се върнат много бързо в долината.

Веднъж Парацелз попаднал на един див ручей, чиято студена вода му подействала особено ободряващо насред жаркия ден. Отдалече се чувало шумоленето на падащата вода в прочутата долина Блунтаутал. Дяволът имал хубав ден, защото двамата яздели заедно: Дяволът – по протежението на реката, а Парацелз карал коня си яваш-яваш да се изкачва нагоре към планината. Когато вече бил в подножието той хвърлил поглед наоколо и зърнал лечебните си билки.

Планинската арника растяла тук, както и елегантното цариче, а миризмата на див чесън се стелела във въздуха, докато листата на игликата стоели като лъжици в наострената трева. Ментата и белият равнец изпращали към аптекаря своите целебни аромати, а карамфилът, дивият морков, живовляка и очанката кимали примамливо. В същото време овчарска торбичка, глухарче и добрата коприва потрепвали от вятъра около празните планински къщички.

Теофраст съзрял и няколко вида тинтява: малката жълта, лилавата, петнистата и пролетната, след което със своя кон продължил пътя си навътре в планината. Тук било царството на благотворните смърчове и ели, където хвойната показвала своите бодлички, а в съседство се кипрели лиственици, а шишарките висели големи и тъмнозелени над скалите.

Лечебното биле вранско око изпъквало със своите тъмносини плодчета, а червени и сини горски плодове покривали поляната, а край тях искрял огненочервения бъз. Но Парацелз не откъснал нито едно растение за своя прочут жизнен елексир. Слънцето залязло,когато той пристигнал до една алпийска хижа. Той оставил коня си да пасе в сочната ливада, казал на Дявола да върви да спи и сам събрал съчки да накладе един хубав огън.

Пушекът бързо се извисил във вечерното небе. Парацелз докоснал дървените фигурки по врата, които дърворезбарите били сътворили с много любов: сред тях били еленчета, сърчица, числа, имало и странни ромбове, които сключвали още по-странни фигури.

Теофраст не могъл да се сдържи и със своя нож издялкал и той един знак върху дървото. Той наподобявал на кръст, но спящия Дявол не се обезкоил от стореното. Изморен, аптекарят полегнал върху изсушената лиственица и се събудил с първите лъчи на слънцето. Той оставил Дявола и коня си да спят, разбързал се из планината и подскачал върху варовикови камъни, покатерил се с леки стъпки над стръмни наклони и бързо-бързо стигнал до една закътана планинска местност. Хиляди бели еделвайси се залюляли в неговите крака. Планината се разпростряла пред неговите очи, глетчери се виждали отвъд мъглата, а сред тях Залцбург се виждал ясно като на длан.

Теофраст видял по време на своето пътуване и една пещера, в която живеели мечки. Обаче постоянната влага разболяла тези животни, но хладния й въздух бил лековит за изтощените хора. Щастлив като малко дете аптекарят заподскачал радостно.

Но с почивката на Дявола било свършено. Високата полянка, която аптекарят видял отвъд билото на планината събудила в него дръзки мисли. Той се впуснал да язди все по-навътре в планината, а след него Дяволът бил принуден да тича по скалите, проправяйки си път по камънаците, копаеки нови и нови проходи.

В негова чест Парацелз нарекъл една пещера: „Пещерата на копача”. Един орел кръжал високо над местността, наречена Червената стена и Дяволът с удоволствие щял да го наругае, но аптекарят, сприятелен с орела не позволил обидни шеги, и Дяволът успял само да изрече хули само в посока към Червената стена. Дяволската плюнка обаче останала силно закрепена, защото много катерачи тук се подхлъзвали и намирали смъртта си, докато събирали от прекрасните еделвайси.

Елени надали грациозен зов, а междувременно Парацелз видял лечебните растения, които му прошепнали своите тайни, чул водата, усетил леденият въздух от пещерите и бил много доволен от чудесата, които той като лекар успял да сътвори. Изтощените болни той искал да ги води в по-надълбоко разположените пещери, а който още можел да ходи трябвало да се засели на една планинска полянка, докато тези, които искали сила за живот трябвало да го последват още по-навътре в планината и в дълбоките пещери.

Удоволетворен Парацелз яздел обратно към Залцбург, но не забелязал аптекаря, който му хвърлил злобен поглед, защото не се интересувал изобщо от лекарите и от човешките същества, които злобата разяждала отвътре. Като пристигнал Парацелз сръбнал една глътка алкохол от бутилка, от която често пиел. Но този път Парацелз се сринал.

Аптекари и лекари използвали неговата малка екскурзия, за да му сложат смъртоносна отрова в бутилката. Теофраст освободил Дявола, който взел един пистолет и остро се прицелил в един портрет на злобния аптекар, който в същия момент се хванал за сърцето и умрял.

Парацелз прекарал последните си мигове сам и в мълчание. Каквото останало било неговата слава, пещерите в планината, примамливите поляни с еделвайс и пустошта. От него останали и няколкото знака върху дървената врата в планинската хижа.