Романът „Левски” (издателство" Изток-Запад") е на изключителната Яна Язова.
Яна Язова (1912-1974) нарича своя роман "Левски" "Моята Библия". Той е главната причина тя да бъде убита, след което оригиналът е задигнат. Едва през 1987 г. романът излиза за пръв път, подготвен по оцеляла чернова, и се превръща в най-голямата сензация на XX век. Авторката представя Левски с такава пълнота и завършеност, с каквато са го усетили малцина от хората, които са го срещали приживе.
Яна Язова e псевдоним на Люба Тодорова Ганчева, българска писателка. Родена е в Лом през 1912 година. Баща ѝ Тодор Ганчев е доктор на философските науки, завършил в Цюрих, Швейцария. Майка й – Радка Бешикташлиева е потомка на един от известните български търговци в Цариград – Стойчо Бешикташлиев.
Яна Язова още като гимназистка (1930) занася на проф. Александър Балабанов една своя тетрадка със стихове. Той й дава името Яна Язова. През 1931 г. излиза първата й стихосбирка „Язове“, следват още две. Постепенно преминава към прозата с първия си роман „Ана Дюлгерова“ - за невъзможността нещо в България да се промени. Следва романът „Капитан“ (1940) - първият български роман за наркотрафика и проституцията. По-късно нейният издател е съден от Народен съд и убит. След 1944 г. Яна Язова се отказва да се присъедини към писателите, които се втурват по бригади и писане на хвалебствия за новата власт.
Омъжва се през 1943 г. за инженер Йорданов, един от ръководителите на радио „София“, живял 16 години във Франция и много заможен, който умира през 50-те години. През 1960 година за пръв път Яна Язова излиза от изолацията, представяйки своя ръкопис на романа „Левски“ на издателство „Народна култура“. Издателството го включва в плановете си, но директорът на издателството Пелин Велков по-късно й казва, че няма да издадат романа.
Яна Язова има изключително драматична съдба, която дълго време е основната причина да бъде популярна, както и скандалната й връзка с проф. Александър Балабанов. А къде е мястото на творчеството й? Яна Язова живее и твори до 1944 г. Факт е, че смъртта й настъпва през 1974 г., но след смяната на режима творческият й път спира. Умира при мистериозни обстоятелства в дома си. Тогава откриват и ръкописи на неиздадените й досега исторически романи. В този момент се появяват и обвиненията, че един от най-титулуваните български писатели е откраднал романа й за Левски. За да се предотврати публикуването им под чуждо име, изследователят Петър Величков започва да ги издава на части в литературният вестник “АБВ”, а накрая като цели томове, които се преиздават и продават до днес.
