Изданието е предназначено за медицинските специалности „Медицински сестри“, „Акушерки“, „Кинезитерапевти“, „Лекарски асистенти“, „Здравен мениджмънт“ и др.
Учебният материал е структуриран в петнадесет тематични единици. Всяка от тях съдържа граматически фокус с акцент върху най-използваните падежи в медицинската терминология: Nominativus и Genitivus. Граматическият материал е илюстриран с термини, разделени на А (анатомична терминология), В (клинична терминология) и С (фармацевтична терминология).
В отделните тематични единици са включени подробно гръцките дублетни форми на латинските названия. Това позволява да се проследят разликите между анатомичната и клиничната терминология. Учебникът съдържа и тематична единица „рецептура“, в която синтезирано са изброени съвременните принципи при изписването на рецепта.
Откъс от книгата (издателство ”Изток-Запад”)
Кратка история на латинския език
Легендата разказва, че град Рим е основан през 753 г.пр.Хр. от Ромул, който заедно с близнака си Рем били отгледани от вълчица, след като били изхвърлени от дядо си в река Тибър, за да намерят смъртта си. Според археологическите находки това място било обитавано от племето латини, които имали отделни селища. На север от тях живеели етруските, а в Ломбардия обитавали галски племена. През VІІІ в.пр.Хр. латините основали колония за защита от етруските и я нарекли Рим, известен още като „градът на седемте хълма“. През следващите векове етруските постепенно се претопили след римляните, а останалите племена на полуострова
били покорени от римляните. Установяващата се държава преминала от управлението на т.нар. царе към републиканско управление със сенат и консули, избирани всяка година.
От началото на ІІ в.пр.Хр. Римската република осъществила широка завоевателна политика в западния край на средиземноморието, а по-късно и в източния.
През 211 г.пр.Хр. римляните окончателно завладели Картаген, основен техен съперник в областта на търговията, а по-късно и източното и южното крайбрежие на Иберийския полуостров. През следващите два века завоювали Македония и Гърция, областите в северната част на Балканския полуостров, Сирия и Египет, Галия и част от Британия. След убийството на Гай Юлий Цезар през 44 г.пр.Хр. и идването на власт на Октавиан Август (27 г.пр.Хр.) републиканското управление било заменено на практика от управление на император и това поставило началото на императорския период в историята на римската държава. При управлението на император Траян (98–117) империята достигнала най-големите си размери.
На територията на римската държава официален език бил латинският, а след завоюването на Гърция (146 г.пр.Хр.) гръцкият език станал вторият официален език и неговото литературно владеене било белег за висока култура и престиж.
След този период в латинския език навлезли гръцки заемки както в ежедневната реч, така и в научната лексика. Заемките получавали окончания, характерни за латинските дума, като съвсем малък брой запазили някои гръцки окончания. Научната терминология се базирала на двата езика.
След падането на Западната Римска империя под ударите на варварите през 476 г., латинският разговорен език престанал да се използва, но станал основа на романските езици: италиански, румънски, френски, испански, португалски. Английският език, който е германски език, бил силно повлиян от латинския още по времето на римското владичество. По-късно латински думи навлезли чрез френския език след завоюването на Англия от Вилхелм Завоевателя през 1066 г., а последният пренос на латински заемки бил през Ренесанса, когато се оформяла терминологията в научните области.
През Средновековието латинският език останал език на католическата църква, науката, правото и дипломацията. На него се преподавало и в университетите, които възникнали след ХІ в., като първият европейски университет е Болонският университет, основан през 1088 г. По-късно се учредили университетите в Париж, Оксфорд, Кеймбридж и др. От ІХ в. води началото си медицинската школа в Салерно (Италия), а през ХІІ в. е основан медицинският университет в Монпелие (Франция).
През ХІV в. започва Ренесансът, период на бурни промени в областта на науката, литературата и изкуствата, белязал прогреса във всички сфери на живота.
След изобретяването на книгопечатането от Йохан Гутенберг (1400–1468) започва издаването на множество трудове в различни научни области, преводи на антични трактати и литературни съчинения. Традицията научните съчинения да се пишат на латински език останала до средата на ХІХ в., което изисквало отлично владеене на езика.
И до днес научната терминология се състои от лексика, създадена на базата на гръцкия и латинския език, като и новосъздаваните термини следват тази традиция поради факта, че „мъртвите езици“ не търпят промени и са подходящи за ползването им като неутрална международна терминология.
