Книгата „Аз съм българка“ (издателство „Сиела“) е написана от Петя Александрова и представя 40 истории на 40 изключителни българки от нашата история. Всички тези жени могат да служат за успешен пример и вдъхновение на днешните момичета, но за повече от тях се знае съвсем малко.
Откъс от книгата „ Аз съм българка”
Анна Пипева, търговка (ок. 1884 – неизв.)
Живяло някога в София момиче на име Анна. То имало дълги кестеняви плитки и мила усмивка. Най-много обичало да се разхожда в неделя с двете си приятелки в Борисовата градина: и трите били с красиви шапки и дантелени ръкавици като истински дами.
Анна завършвала вече училище и се надявала, че баща й Димо Пипев, виден търговец на ликсозни платове и дамска конфекция, ще я прати да следва във Виена. Или в Париж. Там, откъдето идват в магазина му прекрасните копринени дамски нощници, корсети и фусти, украсени с фини бродерии и дантели.
За съжаление, понякога животът неприятно се обърква. Умрял бащата на Анна и семейството изгубило своята главна опора. Пет момичета и две момчета останали сираци. Анна, най-голямата, се чувствала задължена да бъде първа помощничка и съветничка на майка си. Но какво да направи, как да замести баща си?
Вярно, магазинът бил в центъра на София, между улица „Съборна“ и улица „Леге“. Вярно, че благодарение на работливостта и опита на г-н Пипев търговията дотогава вървяла добре, но сега? Проблемът бил такъв: според законите в страната търговци можели да бъдат само мъжете.
На, на жените им се разрешавало да вършат всичко, каквото и мъжете търговци, но само ако съпрузите им писмено дадат разрешение за това. Обикновено съпрузите не давали такова разрешение. В този закон не ставало и дума за неомъжени девойчета като Анна, все още с пръстчета, изцапани от мастилото в училище.
Тя не знаела какво я чака и всъщност не разбирала много от търговия, но решила да опита. След много години разказвала на собствените си деца: „На единия ден бях ученичка с престилка, а на другия ден – търговка в един от най-големите магазини в София. Не ми идеше и наум даже какво ме очаква…“.
Анна нямала нито специално образование, нито стаж. По това време единствено в Свищов имало търговско училище, но то било само за мъже. Синеокото девойче, решително, енергично и предприемчиво, си спомнило, че баща му казвал: „Клиентът се печели не толкова с хубава стока, колкото с вежливост и усмивка“. И тя се усмихвала колкото се може по-често, макар че понякога й се плачело, но мисълта, че семейството разчита на нея, я възпирала да не избяга.
Трябвало много да внимава не само в сметките, но и в отношенията си с останалите опитни търговци. Някои от тях се надявали „хлапето“ да се откаже. Други й се присмивали с повод и без повод. Трети се постарали да я изплашат или да я измамят.
Нейните предишни продавачи напуснали. Била принудена да вземе други и да ги въвежда в работата, макар че самата тя била нова и неопитна. Наложило й се да порасне много бързо.
Срещала се с производители, които се възползвали от нейното незнание, за да спечелят. И с банкови директори… И с доставчици… С нахални и капризни клиенти… До късно през нощта, докато другите спели, тя стояла сведена над търговските тефтери или пишела писма до стари клиенти. Забравила за Виена и Париж, както и за неделните разходки в Борисовата градина. Имала само една гордост: тя е опората на семейството, тя храни всички други вкъщи.
Имала само една радост – в магазина влизали все повече хора.
След пет години вече никой не си спомнял как е изглеждала в първия си работен ден – слабичко момиченце, смутено, объркано, разтреперено. След като Анна се омъжила, на нейно място дошла сестра й Олга.
И вече на никого в големия столичен град не му се виждало странно и нередно, че сутрин с ключове в ръка пред магазина се изправя една млада и красива дама. Жена търговка?
