sanusetsalvus.com

Четвъртък, Окт 15 2020

Други

sanusetsalvus.com

font size decrease font size increase font size

книга, българите в Австрия

Над 200 уникални фотографии в луксозното издание от Иван Панкев.

Пътешественикът и фотограф представя своите приключения при изкачванията на българските планини.

Без значение кой сезон е настъпил, сякаш винаги е подходящо време човек да оправи поглед към планините.

На пазара вече може да откриете красивото издание на „Планините на България” от пътешественика Иван Панкев, съчетаващо в себе си над 200 уникални фотографии, както и 54 пътеписа, включващи приключенията на автора по време на изкачванията му на техните първенци, както и някои емблематични им върхове.

В книгата (ИК"Сиела") ще откриете неподозирани местности, скрили се между склоновете на Стара планина и Родопите, ще видите България, погледната от най-високите върхове на Рила, Пирин и Средна гора и ще научите повече за планини, чиито имена може дори да не сте чували.

Там, където небето и земята се срещат, Иван Панкев открива любовта – в планината той се запознава със своята съпруга и открива неподозирани страни на живота.

Но в изданието на „Планините на България” ще откриете и нещо много повече – магията на един вълнуващ, непредвидим и почти мистичен свят.

Из „Планините на България“ от Иван Панкев

Вр. Виден (1487 м)

Конявска планина

Откакто се захванах с проекта „Планините на България“ обаче, моята цел никога не е била изкачването на конкретен връх, пък бил той и най-висок в дадена планина.

Стремя се да я обходя, да я опозная, да видя нейното многообразие. В случая с Конявска планина не успях да постигна това в рамките на един ден, затова ѝ отделих два.

С Татяна се прибрахме вкъщи в края на януари 2018 г. след два вълнуващи, но уморителни месеца на планински преходи, спане на палатка и пътуване на автостоп из възможно най-отдалеченото от България място на Земята – Нова Зеландия.

Бяха ми нужни точно три седмици почивка, преди да съм готов за нови приключения. Нямам спомен защо поднових скитанията си по родните пътеки точно с Конявска планина. Със сигурност не я предложи спътникът ми този ден.

Крум не е такъв човек. Той си избира компанията, не дестинациите. Най-вероятно съм нямал голям избор, защото тогава все още бях транспортно независим – без кола или поне велосипед транспортът въобще не зависеше от мен.

Едва тръгваме от гарата в Земен и ето ни пред Земенския манастир „Свети Йоан Богослов“.

Оказва се любопитно място, особено разположената в средата на двора му църква, излъчваща автентичност – докато другите сгради били разрушавани и възстановявани неколкократно, тя е оцеляла цели 9 века.

Ходим значително повече и газим малко сняг в усоите, но пък се връщаме не векове, а хилядолетия назад във времето. Пещерата оброчище на Свети Иван Рилски е била сакрализирана от древните траки много преди светецът покровител на българския народ да се приюти в нея през X век.

Обраслият римски път, водещ дотук, оброчният кръст, издълбаните скални графити и надписи... – преградата между настояще и античност сякаш изтънява с всяка капка на стичащата се по тавана и събираща се в ритуално кладенче на пода и смятана за лековита вода.

Възнасяме се стръмно нагоре към светлите простори на вр. Риш (1442 м), където кротко пасат (какво ли в този дълбок сняг?) два коня.

Чудно как съм бил навързал нещата в главата си – кратък февруарски ден, нередовни и бавни влакове, дълъг маршрут с неясен край. След 25 км с 1350 м изкачване по залез слънце сме едва на Конявския проход, а до връх Виден остават още 7 км на посока.

Поне се намираме на главния път между София и Кюстендил, но сме изпуснали и последния преминаващ автобус. Надеждата ни е някой да се престраши да качи по тъмно двама мъже стопаджии. За да подобрим шансовете си, а и за да не ни отнесе някой камион, Крум осветява с челник вдигнатия ми палец.

Три седмици по-късно се намираме на абсолютно същото място. Не обичам половинчатите и недовършени неща. Стоят ми в списъка със задачи и ме дразнят.

Отново потегляме от гара Земен след влак от София, но вече сме „Тримата от запаса“ – Тунчо също е заявил желание да страда. Този път обаче сме с велосипеди и скоростта ни е съвсем различна – през селата Блатешница, Байкалско и Буново достигаме Конявския проход, докато слънцето е все още в зенита си. Нагоре е интересната част.

Придвижването с колело по коловози в размекнат сняг е забавно, но не задължително здравословно занимание. Все пак чисто новото ми електриковозелено возило се справя с всички предизвикателства, които включват не само каране през сняг, но също така през лепкава кал и дори през една нива.

Най-високият връх на Конявска планина пък ме изненадва с гол, частично скалист релеф и 360-градусова панорама към Кюстендилската котловина и белеещите се в снегове била на поне дузина планини – Рила, Пирин, Витоша, Верила, Стара планина, Славянка, Осоговска планина, Руй...

На това му викам аз Виден връх!