All for Joomla All for Webmasters
Смелостта да мислим негативно

Да, да се вгледаме вътре в нас не винаги е приятно, но е полезно за нашето изцеление.

 

Д-р Габор Мате е световно известен канадски психиатър, писател и лектор. Роден през 1944 г. в Будапеща, Унгария, той оцелява в нацисткия геноцид, но семейството му не е подминато от жестоки страдания. През 1957 година емигрира с родителите си в Канада.

 

Автор е на 4 книги, преведени на 25 езика.: „Когато тялото казва „Не“!“, „Разпилян ум!“ и най-новата „ Митът за нормалното: Травмата, болестта и изцелението в една токсична култура!“. На български език книгите са на пазара, благодарение на издателство „Кибеа“. 

 

“Негативното мислене ни позволява да видим себе си такива, каквито сме. Да свалим розовите очила и да се опитаме да се избавим от убежденията, които са се оказали пагубни за здравето ни. 

 

Ключът е в това да поемем отговорност за собствените си взаимоотношения, вместо да виним другите за тях. (например изцеждащите семейни отношения са признат рисков фактор при почти всички сериозни болести - от дегенеративни неврологични състояния до рак и автоимунни болести.

 

Но трябва ли да виним близките си или е по- добре да се вгледаме в себе си?)
Процесите в тялото са като поток – нещо влиза, нещо излиза, но не можеш да контролираш всички аспекти. Трябва да разберем този поток; да проумеем, че има неща, на които можем да влияем, и други, на които не можем. 

 

Това не е битка, а процес на откриване на баланс и хармония, на омесване на противоречиви сили в едно тесто. 

 

Ако развием умението да се вглеждаме честно в себе си – със състрадание и незамъглено зрение, ще открием и други важни начини да се грижим за себе си. Ще видим онази част от Аз-а си, която досега се е криела в мрака. 

 

Изцелението изисква сила за негативно мислене. Не става въпрос за печален песимизъм, маскиран като реализъм. Говоря за готовността да помислим кое не е както трябва. 

 

Къде е нарушен балансът? Какво пренебрегвам? Какво е онова, на което тялото ми казва НЕ? Ако не си отговорим на тези въпроси, стресът, виновен за вътрешната ни дисхармония, ще си остане скрит. 

 

Още по-фундаментален е фактът, че и незадаването на тези въпроси само по себе си също води до стрес. 

 

Първо, „позитивното мислене“ почива на несъзнателното убеждение, че не сме достатъчно силни, за да се справим с действителността. 

 

Второ, липсата на важна информация за себе си и за състоянието, в което се намираме, е един от основните източници на стрес и провокатори на стресова реакция по оста хипоталамус–хипофиза–надбъбречни жлези (ХХН). 

 

Трето, повишаването на независимия автономен контрол води до намаляване на стреса. 

 

Като антидот на терминалния оптимизъм неведнъж съм изтъквал силата на негативното мислене. „Шегувам се, разбира се“ – бързам да добавя. – „Всъщност вярвам в силата на мисленето“.
В момента, в който окачествим думата „мислене“ с прилагателното „позитивно“, изключваме всички аспекти на реалността, които ни се струват „негативни“. Така като че ли действат повечето привърженици на позитивното мислене. 

 

А истинското положително мислене започва от това да обхванем цялата действителност. То почива на увереността, че можем да погледнем в очите цялата истина, каквато и да се окаже тя.
Търсенето навън – на светло, няма да ни даде ключа към здравето; трябва да се вгледаме навътре, макар да е тъмно и усойно. 

 

При много хора чувството за вина е сигнал, че са избрали да направят нещо за себе си.
Аз напомням на повечето пациенти със сериозни медицински проблеми, че ако не се чувстват виновни, някъде балансът е нарушен. 

 

Те продължават да поставят собствените си потребности, емоции и интереси на последно място. Силата на негативното мислене може да позволи на хората да приветстват вината, вместо да бягат от нея.”

  .

 
 
 

 

Прочетено 137 пъти Последна промяна от Вторник, 08 Ноември 2022 19:06
Етикети
Регистрирай се за да оставиш коментар
Top
We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…