sanusetsalvus.com

Неделя, Фев 17 2019

Австрия

sanusetsalvus.com

font size decrease font size increase font size

кампания"Локомат за България" , българите в Австрия

Изповедта е на българката П.П. от Австрия.

Обявата за програмата Au Pair ми попадна „случайно”, а „случайно” не е нищо в нашия живот. Тази програма е за млади хора, които искат да живеят при приемно семейство от няколко месеца до 1 година и да се грижат за децата им. Най-общо казано, фамилията ти осигурява стая и храна, дава ти и определена сума джобни, а отделно се записваш на безплатен курс за научаване на езика. Междувременно можеш и да следваш. И така, вече знаех, че исках да опитам тази професия.

Първо поех към Германия, а после се преместих в Австрия, без участието на посреднически фирми още от самото начало.

Това е първото условие да успеете с тази професия – да решите за себе си коя страна ви влече. Имам колеги, които смениха континенти, но аз избрах Европа. Както се казва, отидох почти на познато място. Исках да е „близка чужбина” – винаги можех да се върна бързо и лесно у дома, ако се наложеше заради родителите, а също и заради евентуални възникнали обстоятелства в семейството, на което щях да помагам в отглеждането на децата. Така е, трябваше да имам едно наум, нали хора всякакви?

Второ важно условие в тази професия е нагласата, че ще живеете с чужди хора и ще се съобразявате с тях, с техните правила, характери и създадени навици в семейството и с децата. Трябва да сте отговорни, колкото и банално да звучи. Носите отговорност за децата най-вече! Болни, ударили се, недоволни, разревали се – за всичко подозират вас.

Хубавото при кандидатстването е, че сами посочвате за колко деца искате да се грижите – едно или няколко (заплащането не играе роля, дори и да дундуркате 3 деца едновременно), повече деца, по-голямо натоварване, колко големи да се те и пр. В Германия джобните ми бяха 220-250 евро месечно, в Австрия – 400 евро. Затова останах в Австрия.

Какви бяха моите задължения към децата? Да ги водя и вземам от детската градина или училище, да ги водя на различни мероприятия в почивните дни (често се налагаше аз да търся подходящи за тях събития), да им приготвям закуска, разходка с тях и пр. Ако е бебе – направо му бях babysitter.

Това е най-трудният момент с децата: трябва да можеш да овладяваш и уравновесяваш създалата се ситуация, като не забравяш докъде са твоите пълномощия: не можеш да им се развикаш (защото не са твоите), не можеш да ги накажеш (пак по същата причина), а в същото време трябва да ги възпитаваш!

Така че, късмет е на какво семейство ще попаднеш и на… какви деца. Това ти става ясно обаче още на 2-рия, 3-ия ден от пристигането ти в новия дом.

Всички, които са се грижили за чужди деца знаят, че малчуганите след 5-та, 6-та си година започват да стават манипулативни, склонни са понякога да злоупотребяват с доверието на родителите си, да си измислят и да доукрасяват неща и ситуации. Разбираемо е, че да се грижиш за бебе, погледнато от тази гледна точка е най-добре, но то изисква много грижи непрекъснато.

Има и някои разлики във възпитанието – западняците като цяло правят малко забележки на децата си, оставят ги много свободни, сами да се оправят с делника, с минимални ограничения и забрани. Думата „Не” като че ли за тях отсъства. Понякога ми е било дори непонятно, но е така.

По отношение за хапването също трябва да сте наясно, че не можете да разполагате с хранителните продукти, така както, когато сте у дома си (въпреки, че почти вие пазарувате). Съобразявате се с това, което готви домакинята, с техните вкусове и често не успявате да хапнете три пъти. По много причини!

Що се отнася до чуждия език, той се учи много по-бързо, защото сте сред фамилията. Бърборят ти непрекъснато, научаваш разговорни фрази, че дори и диалект. Говоримият немски (в случая) ти става направо перфектен!

И така, след 5-6 години в тази професия, мога да кажа, че почти не съм имала своя стая на някой от етажите в къщата, в която живеех. Даваха ми или мансарда, или на полуетажа към мазето. Да, стаите бяха сравнително хубави, но за банята и тоалетната пак трябваше да слизам или да се качвам, за да ги ползвам.

Що се отнася до домакинските задължения ми се е случвало и перални да завъртя, и да изчистя, и прахосмукачка да пусна. Преди време бях в семейството на една стюардеса, която отсъстваше по 10-12 дни в месеца. Така че, аз трябваше да поема и тези домакински задължения, иначе работата нямаше да върви.

Най-накрая дойде ред да кажа и за свободното ми време. Почти никога не съм била ангажирана с децата само по 5 часа дневно (както е по регламент 20-25 часа седмично), а повече. Хубавото бе, че поне не са ме ангажирали с домашните им.

Винаги съм се съобразявала с техните отпуски и ваканции. За Великден, Коледа и Нова година се прибирах у дома. Имах колежки, които пътуваха с фамилията на ски, на пътешествия, но аз не съм била ангажирана и за тези дейности.

Когато живееш в по-малко селище, ти трябва време да отидеш до големия град и обикновено ценно време се губи в пътуване.

Ако не ти харесва, можеш с кратко предизвестие да си тръгнеш. Почти никога обаче не ми е удавало, докато съм при едно семейство, да си намеря работа при друго, както правеха повечето мои познати. Изчаквах ангажиментите ми към настоящата фамилия да приключат, да си събера мислите ден-два, да анализирам по-спокойно ситуацията, и да направя отново своя избор към поредното семейство.

И така, мога да обобщя, че тази работа е подходяща за млади хора. В професията имах колежки от Южна Америка, Украйна, от бившия социалистически блок, но почти никой от Западна Европа. Най-хубавото е, че научаваш езика, трупаш житейски опит, запознаваш се с

много хора и …съдби. Учиш се да живееш съвместно с други хора, напълно непознати.

С годините разбрах, че рискът е двупосочен: както за работодателите какъв човек ще им влезе в къщата, така и за мен на какви хора ще попадна.

Услугата е много подходяща за семейства с деца. Работила съм с родители, които са били на възраст от 30 до 60 години.

Да помагам в отглеждането на 4-12 годишни деца за мен е най-добре. Минус е, че живееш живота на фамилията. И личният ти живот страда. Скоро отпразнувах 30-я си рожден ден.

Бих искала да подчертая тази професия да не се бърка с почасовото заплащане за бавачка, а също и с Кinderbetreuung.

Редакцията на здравния сайт на българите в Австрия Sanus et Salvus е готова да публикува и други мнения по темата.