sanusetsalvus.com

Понеделник, Окт 14 2019

Австрия

sanusetsalvus.com

font size decrease font size increase font size

Раждане във Виена, българите в Австрия Foto: Regine Hendrich,der Standart

Една история на М.М.

За всяка жена раждането на детето й, което е носила и очаквала девет месеца е преживяване, което се помни ярко. И спомен, който остава траен за цял живот. Всяко раждане и бременност са индивидуални, всяко дете е радост и предизвикателство, дар и отговорност за цял живот.

Моята втора бременност се случи, когато вече се бях установила в Австрия трайно и съвсем не беше планирана. Първият ми син бях родила 13 години преди това в България. След толкова години, израствайки заедно с големия ми син, сега трябваше да настроя психиката си наново за новия член на семейството, който беше на път. И всичко това в друга държава, където нямах познати лекари, нямах познати, които да ме насочат или помогнат в този процес.

Трябваше много бързо да се адаптирам в ситуацията, както в здравната система, така и в социалната: да се осведомя за правата ми, задълженията ми като работник, възможностите, които предлага системата за раждане, отглеждане на дете, майчинство и работа след това. Научавах всичко вървейки, понякога закъснявайки с информацията, изпускайки срокове или възможности. Но нещата се подреждаха и се случваха. Получавах необходимата ми информация и съдействие, винаги когато бях ги потърсила.

Тъй като познанията ми по немски език са на високо ниво, аз нямах проблеми с комуникацията. Това, което ми трябваше, търсех в Google или питах в съответните учреждения, лекарите или случайни хора, които ги заговарях , докато си чаках ред за преглед. Но не за всичко се сещах да питам, затова и не на всички въпроси разбрах отговорите. Може би, и затова не бях се поинтересувала какви са възможностите в Австрия за банка за стволови клетки.

Гинекологът, който следеше бременността ми, също открих онлайн. Избрах д-р Петер Фрюман, защото спешно трябваше да отида колкото се може по-бързо на преглед, а всички останали, на които се обадих, ми определяха час за след месец. При него си уредих час веднага. Мога да кажа, че съм доволна от гинеколога, работата си я върши бързо и компетентно. Ако трябваше да бъде сигурен в нещо, той ми даваше направление за Рудолфщифтунг, където впоследствие родих....

Но за да родя точно там, пръст изигра и съдбата. Това, което не знаех беше, че в Австрия трябва да си избереш възможно най-бързо болница, в която да родиш, и то веднага след като получиш паспорта майка дете /Mutter-Kind-Pass/. Аз бях чувала, че се избира болница, но не бях осъзнала, че няма време да избирам. Ординацията на д-р Фрюман работеше и с други лекари. При един от тях си направих първия преглед за първа морфология. Лекарят, който не беше австриец, мисля беше словак или чех, работеше в детското отделение на болница Кайзер Франц Йозеф, не беше доволен от техниката в ординацията и ме извика в болницата за втори преглед. Сестрата там ме попита къде ще раждам.

Отговорих, че не знам още, но бих желала в тази болница, тъй като беше на най-близко разстояние до тогавашния ми адрес, а отделението бе ново и модерно, наскоро реновирано. Сестрата малко грубичко и с нотка на ехидност ми отговори, че вече съм закъсняла, нямало места. А аз бях едва в четвърти месец! Отидох на рецепцията, откъдето получих същия отговор. Но там ми дадоха списък с всички болници, където бих могла да се обадя и да потърся място. Два дена въртях по телефоните и ходих на място до няколко болници. От всякъде отказ, докато от болница Земелвайс не получих положителен отговор и уговорка за термин, който трябва да е някъде около 20- та гестационна седмица на бебето.

Целта на това първо посещение в болницата е да ви приемат като пациент по здравна каса и планират следващите ви прегледи там, да се запознаят с вас и историята на бременността, да ви позволят и вие да се запознаете с обстановката, възможностите на болницата, правилата, да обсъдите как да родите. От този първи преглед в болницата, ще имате уговорени часове за преглед и консултация, както и информационни дни до края на бременността, които трябва да посещавате. Отивайки в уречения ден и час аз трябваше да посетя лекар, който се оказа българка. Не знам името на тази жена, но сърдечно й благодаря. Тя прецени, че в моя случай може да има усложнения и сама предложи да ми даде направление за Рудолфщифтунг, от където вече ми бяха отказали.

Както тя сама ми обясни, с направление няма начин да не ме приемат. А ми препоръчва да отида там, защото в моя случай имаше компликации и ако се случи усложнение по време на раждането, което всъщност и стана, е добре да бъда в голяма болница, където има всички необходими отделения и медицински възможности и оборудване, където ще могат да реагират без да се губи време. Докато в Земелвайс на лекарите възможностите им са малко по-ограничени, и в случай на по-тежко раждане ще се наложи да бъда аз или детето превозени до по-голяма болница. И така попаднах в Рудолфщифтунг

Да, в Австрия случайностите също са важни, важно е при кой лекар ще попаднете, как ще реагира той или тя, какви са му представите за това, какво трябва да се случи с вас и докъде е готов да рискува. Също има по-нервен медицински персонал или по-благоразположен, но някак си винаги имах усещането, че нещата са под контрол и всичко се върши единствено за мое и на бебето добро. Хората си вършат работата, за която са наети. Винаги усещах компетентност и внимание, независимо от националността на медецинския персона, дори и да не усещах благонамереност от всички.

Знам, че в Австрия отношението към клиент и пациент е много важно и е застъпено в обучението на персонала, не само в болничните заведения. Друга съществена разлика е, че тук се стремят всячески да се придържат към нормалния начин на протичане на бременност и раждане. Към секцио прибягват в краен случай и единствено, ако има медицински причини за неговото провеждане.

С поемането ви от болницата, прегледите при личния ви гинеколог не приключват. По здравна каса имате право само на няколко безплатни видеозона, гинеколозите обаче настояват за видеозон при всеки преглед, и разбира се срещу заплащане. Също и не всички изследвания се поемат от здравната каса, те също се заплащат. Можете да ги откажете, защото те не са задължителни, а пожелателни.

В болницата обаче не съм заплатила нито един преглед или изследване, което ми беше направено. Не съм заплатила нищо по време на престоя ми там, нито по време на раждането или след това. Не е прието да се прави почерпка на медицинския персонал след раждане, няма избор на екип, няма скрити такси или привилегии срещу заплащане, като ВИП стаи например или ВИП услуги. Как ще родите решава лекарят, който е на смяна. Ако бебето е в нормално положение за раждане, ще се предпочете нормално раждане, без значение какво искате вие. Единствено ако има медецинска предпоставка или спешност, се прибягва до секцио.

Терминът ми за раждане беше в края на август, но признаци за такова нямаше. Въпреки всичко, аз си приготвих багажа и отидох в деня на термина в болницата. Не ме посрещнаха с отворени обятия. Бяха очудени защо съм дошла, след като нямам признаци за раждане. Но ме прегледаха, оказа се, че имам високо кръвно и ме оставиха в болницата. Стоях там 3 дни докато се уверят, че кръвното ми се нормализира и ме изписаха. Бях в недоумение, но такава била процедурата. В Австрия се смята, че е нормално 10 дена след термина да се преноси бременността без да се предприема нищо.

Разбрах, че е трябвало да си чакам вкъщи, докато не получа контракции или не минат 10 дена след определения термин и няма такива. Определиха ми обаче час за преглед след два дена. И аз отново отидох с багажа, пак се оказа, че имам високо кръвно и пак ме оставиха без никакви признаци за контракции или разкритие.

Сега обаче предприеха предизвикване на раждане. Всички решения в болницата, които се отнасят до пациент, се случват след обсъждане в екипа и гланият лекар, но отговорност за решенията има и лекуващият лекар в съответния ден или нощ. И така 3 дни се опитвахме да предизвикаме раждане, но не се случваше, и подучух по време на консултация, че е вероятно да бъде секцио. И ето на 6-ти септември сутринта дойде съвсем нов лекар за мен, мъж, който просто рече, ми да пробваме още веднъж да предизвикаме ...

И след около час бях вече с още по-силни болки, наложи се да ме откарат спешно в предродилно, където ми сложиха колани да слушат тоновете на бебето. Аз изпадах в състояния на унес, от които излизах от силни болки. Така минаха няколко часа, когато изведнъж тоновете заглъхнаха, аз вероятно отново съм била в унес, но изведнъж усетих как притичаха няколко сестри, бутаха корема ми, разклащаха ме, докато тоновете се появиха отново. Малко след това се появиха още по-силни тласъци и усетих, че раждането започна, изтекоха ми водите, но явно не беше всичко както трябва, защото извикаха и главната лекарка на отделението. А в съседната стая виждах да стои един мъж, който ме наблюдаваше, явно чакаше нещо.

Раждането беше започнало, бях получиха пълно разкритие. Потях се обилно, изпитвах страшна жажда, непрекъснато молех за вода и една сестра усърдно ми сипваше чаша след чаша. Изправиха ме до кушетката, друга сестра започна да ме гали и леко разтрива по кръста, показа ми как да движа таза си, за да получа облекчение на болките, а в същото време напяваше ОММ. Не знам колко време продължи всичко, в стаята беше и главната лекарка на отделението, която ме преглеждаше непрекъснато. Загубвах сили, исках да заспя... При поредния преглед тя каза нещо от рода на, че поради тази кост бебето няма да излезе, главата му била твърде голяма, да приготвят операционната. А мен ме попита как съм родила първото си дете нормално. Показах как. И тогава беше сложна ситуацията, но някак си ме изродиха в България.

В същото време започнаха да търсят документите ми, където се бях разписала, че съм информирана за усложнения в случай на епидорална упойка. Друга сестра ме информираше как ще се случи всичко за секциото и за разреза, през който ще извадят бебето. Аз трябваше да се разпиша, което направих едвам. Борех се да остана в съзнание. Едновременно с това ми дадоха нещо, за да спрат контракциите ми, и ме преместиха на друго легло, с което ме откараха в операционната. Не знам откъде се появиха толкова много хора изведнъж, но мъжът, който чакаше в съседната стая се оказа анестезиолога. Той не спря да разговаря с мен по време на цялата операция, усмихваше се и после осъзнах, че се е опитвал да ме държи будна.

От другата страна на главата ми стоеше друга сестра, която бях забелязала да влиза и излиза по време на цялото раждане. Оказа се, че тя е сестрата, която пое бебето веднага след раждането му. Докато траеше операцията, ме питаха "Какво ще бъде, знаеш ли?" Казах, че трябва да е момче. "А ако не бъде2", ме попитаха. Но когато се появи малкото ми момче, казаха: "Да, момче е". Сестрата, която го пое, го допря до бузата ми – единственото място, където бебето можеше да усети допира на кожата ми и го подържа така известно време. След това се извини, че трябва да го изкъпе и повие и се отдалечи, докато операцията приключи.

После ме преместиха в друга стая, донесоха бебето ми и го сложиха върху гърдите ми. Една сестра идваше периодично да ми мери кръвното. Оказа се, че е било паднало твърде ниско, затова съм се унасяла така, но беше започнало да се нормализира. Не знам колко време мина, но когато сестрата каза, че вече кръвното ми е нормално ме върнаха в стаята с бебето.

Там ме чакаха две сестри, целта беше да ми сложат необходимите медикаменти и катетър, да проверят как съм, както и да ме подготвят за кърмене. Аз бях предварително решила, че няма да кърмя. Моето решение го приеха негативно. Но го приеха. Трябваше да дам обяснение, защо съм решила така. Дадоха ми цяла нощ да го обмисля още веднъж. Взеха бебето и го нахраниха с шише и изкуствено мляко и пак го донесоха. А на сутринта ми дадоха хапче за спиране на кърмата. Но пак ме питаха дали не съм се разколебала. Казаха ми да не ставам сама, ако се наложи да повикам помощ.

Може би, сега е момента да разкажа малко за родилното отделение в Рудолфщифтунг. Голямо е и много организирано. В стаите обикновено са по три жени. Стаите са много добре оборудвани с легла, които в случай на нужда стават и носилки. Всяка пациентка си има шкафче за лични принадлежности, което се заключва. Мястото е пригодено така, че има и подвижна масичка, където се сервира обяда и вечерята. Всеки получава обяд и вечеря поименно, има три варианта на избор – може да се избира между нормално, вегетарианско и веганско меню.

Във фоайето има хладилник, където винаги има прясно мляко и автомат за чай, кафе, сок или вода. Всичко е безплатно. Сутрин закуската е много богата... Няма ограничение в това колко ще си вземеш. Ако не можеш да станеш, ти носят. Пред стаите са тоалетните, има и няколко бани, където може да се изкъпете без притеснение. Има и детско отделение, където може да оставите детето за кратко, в случай, че искате да ви помогнат да го нахраните, да го гледат, за да си починете или изкъпете.

Може да заявите, че искате да ви покажат как да къпете бебето си. Обикновено няма проблем да откликнат на всяка ваша молба, въпрос, проблем, нужда, стига да не се притеснявате да си кажете. Обикновено освен личните ви вещи, не е необходимо да си взимате каквито и да е други неща.

Болницата подсигурява всичко: от памперсите и млякото за детето до дрешките и всичко необходимо за родилката. Аз си бях донесла дрешки за бебето и понеже не бях предупредила, те го бяпа вече облекли и моите дрешки някак се загубиха. По отношение на престой и медикаменти тук също се съобразяват със здравната каса. Например ми казаха: "Не можем повече да ви даваме болкоуспокояващи. Но ми изписаха рецепта.

След раждането всички сестри, които ме обслужваха, като че ли се бяха наговорили да ме стимулират да ме вдигнат на крака колкото се може по-бързо. Сестрата, която ми махна катетъра, направо ми заяви, че тя имала четири операции на корема, но това не било проблем. Разбрах, че това, което искат от мен е аз да правя услия да се движа и да се раздвижа, колкото се може по-бързо. Беше много трудно да се изправя на крака и да тръгна сама, болеше силно, но станах.

Започнах по малко да се раздвижвам. На третия ден ме питаха кога искам да си отида, тъй като бебето било добре и аз вече съм била добре. Разбрах, че ме подканят. На четвъртия ден след раждането, на визитация, казах, че днес искам да си отида. Подготвиха ми документите и ме изписаха. Без излишна тържественост.

Така започна новото ми голямо предизвикателство, което към днешна дата е двегодишно, щастливо и слънчево, пълно с енергия русоляво момченце.