sanusetsalvus.com

Петък, Ное 01 2019

Австрия

sanusetsalvus.com

font size decrease font size increase font size

Китай и Тибет, българите в Австрия

Нели Ненова и Готфрид Меншик от Виена с уникален пътепис за тяхното пътуване до Азия.

Нели Ненова е старша медицинска сестра, която ръководи обгрижването на 36 възрастни австрийци и има на разположение 26 души персонал в Haus Wieden. В малкото свободно време с което разполага обича да пътува.

Заедно със съпруга си Готфрид Меншик предпочитат сами да организират своите пътешествия. Практика е първо да разгледат най-популярните места и забележителности, които всеки екскурзовод иска да покаже в една екскурзия, а после двамата се отправят към маршрути, които знаят само местните. Това са предимно места и хора, които са изключително интересни и много духовни.

Готфрид Меншик е доктор по география. Преподава география и френски в Бизнес академията в 22-и квартал на Виена. Дългогодишен университетски преподавател, той е автор на много учебници по география и консултант към Министерството на образованието.

Нели Ненова и Готфрид Меншик са планирали пътуването си до Китай и Тибет 4-5 месеца.

Кацаме в Пекин в 5.30 ч. сутринта. Летището е огромно (новото в Даксин не беше още пуснато), вървим 30 мин., докато стигнем паспортната проверка и още 15 мин.с влак, за да вземем багажа си. Настаняваме се в хотела, спим 4 часа, за да наваксаме малко часовата разлика и излизаме на обиколка.

На пазара виждаме толкова много непознати плодове и зеленчуци, че си казваме, че дори и да вземем някои от тях , няма да знаем как точно да ги обелим и изядем.

Лошото е, че попадаме на хора, които не знаят английски, и дори международна лексика като тоалетна, шопинг, метро, не им говорят нищо, но някак се оправяме. На щанда с рибата и морските дарове има корито с жаби и 2 корита със змии. Китайците ги купуват както всичко останало.

В ресторанта си поръчвам супа от зеленчуци. Трудно ми е да я ям с пръчици. Моята супа иначе е вкусна: с лимонова трева, гъби и чесън.

Вечерта отиваме в Хутонг – Стария град. Така е изглеждал Пекин в начало: ниски едноетажни сгради с вътрешен двор. Сега са превърнати в множество заведения за хранене и магазинчета.

На следващия ден разглеждаме площад „Тянанмън“- най-големия в света. От едната страна е входът откъм Забранения град, от другата - Националният музей, Дворецът на културата и Колоната на героите образуват огромно каре.

Вали ситен дъжд, носим дъждобрани, но е горещо - 38 С и влажно, всичко лепне по нас. Придвижваме се към гробницата на династия Минг, която е обявена от ЮНЕСКО за световно културно-историческо наследство. Наехме си екскурзоводка, която ни показа на едно място в пагодата пресечната точка на Дракона и Тигъра (ин-ян). По пътя се спираме в една работилница, в която има музей на фигури и бижута, изработени от яспис. Забележителна изработка.

Следващата ни цел е Великата китайска стена. За целта напуснахме Пекин, пътувахме 80 км, а лифт ни качи горе. Впечатлена съм от всичко. Слизаме надолу с тобоган- пързаляща се количка по улеи, дълги 6 км.

Мислех си, че нямам място за повече емоции, но пътуването сега започваше.

Посетихме и лекар по природна медицина, който ни откри болежки само по пулса. Предложи ни и терапия.След това отидохме на чаена церемония и кунг-фу представление в Червения театър.

Казваме довиждане на Пекин и тръгваме към Тибет. Летяхме 4 часа до Ланджоу, провинция Гансу, началото на Тибет. Кацаме в 4 милионен град, посреща ни смог, нищо не се вижда на 20 метра.

Отсядаме в хотела, а после излизаме на обиколка. Сградите – само ново и модерно строителство, нови широки улици с по 4 ленти в едното платно, нови коли, небостъргачи с модерна архитектура. Отначало се чудех къде съм: в модерен американски град или в Тибет.

През града минава Жълтата река: шумна, буйна, кална, защото отмива почвата.

За закуска на следващия ден ни очаква супа от телешко месце и зеленчуци, грис супа, суров хляб, питки на пара, сушени зеленчуци, варени яйца, варена царевица.

След това потегляме за Lingling манастирите с пещерите. После отново сме на път: тръгваме в 8.30 и пристигаме в 18.30 ч. Отбихме се само да видим Bingling See /на сн./ - обявено от ЮНЕСКО за световно наследство. Езерото е голямо, заточено и е образувано от запушване на Жълтата река.

Пътуваме по него около 30 минути с малка яхта, докато стигнем пещерите. Скалните образувания имат много ниши в които са сложени статуи на Буда. Те датират от около 400-600 в. сл.Хр.

Най-високата е около 25 метра. Най-впечатляващата статуя е на Буда, който лежи в пещерата. Дълга е 8.5 метра. Оттам се отправяме за Ксиахе (Xiahe) малък автономен район на Тибет. Негов главен град е Лабранг (Labrang).

Пътуваме 5 часа и стигаме на 3500 метра надморска височина, която не се усеща. Чувстваме единствено, че е хладно. Посрещат ни високи хълмове с широки улици ( с по 4 платна) плюс алеи за велосипедисти и триколки.

Настаняваме се в хотел „Нирвана”. Собственичката е холандка, женена за местен. Стаите са обзаведени луксозно, с много вкус, окичени са с картини, скулптури, килими.

/Следва продължение/