Манастирът Хайлигенкройц или защо е едно от най-светите места в Австрия?
Той води началото си още от далечната 1133 г., когато е основан от Св. Леополд III. 
 
Манастирът Хайлигенкройц (в превод- „Св. Кръст“) е сред най-старите цистерциански ордени в света, разположен в село Хайлигенкройц, което се намира в южната част на Виенската гора, само на 15 км от Виена. 
 
Църковната обител, който е един от теологичните центрове на Австрия, води началото си още от далечната 1133 г., когато е основана от Св. Леополд III.
 
Той създал святото място по молба на сина си Ото, който по-късно става игумен на манастира в Бургундия. Първите дванадесет монаси в манастира дошли по молба на Леополд III.
 
По негово време живее и един от най-влиятелните цистерцианци – Св. Бернар от Клерво. Формално погледно цистерцианците били поканени в Хайлигенкройц, за да помогнат в изсичане на гората и превръщане на отделни парцели в ниви и прокарване на нови пътища. 
 
В наши дни към абатството е построена специално нова, малка църква, където се  пази парченце от Светия кръст. Тук буквално може да се чуе тишината, толкова е тихо на това свято място. 
 
Не пропускайте да извървите и Via Dolorosa на манастира. Тук страдалческите етапи от живота на Христос се наричат Kreuzweg am Kalvarienberg. Обърнете внимание на дървените фигури в станциите, които изобразяват Страстите Христови към Пътя към Голгота. В момента някои от тях се реставрират.  
 
Via Dolorosa бил строен в продължение почти на 20 години - от 1731 до 1748 г. Идеята за него е на Роберт Лееб, който бил игумен на манастира Хайлигенкройц. През 1719 г. Лееб като млад монах посетил Йерусалим и там извървял истинският път към Голгота. Той искал и в манастира край Виена да има подобен на този в Йерусалим. 
 
Днес Манастирът Хайлигенкройц продължава да е действащ и да е притегателен център за много туристи. 
 
Святото място непременно трябва да разгледа с гид или с аудиогайд. 30 станции вътре разкриват тайните на манастира. Без да надникнете в тайните подземия на Хайлигенкройц,  все едно не сте го посетили. 
 
В центъра на манастирския двор се извисява Колоната на Св. Дева, която пресъздава момента на въздигането на Божията майка след нейната смърт. Цистерцианците са вярвали, че Дева Мария и телесно е въздигната на Небето. 
 
Самата фасада на църковната обител е построена несиметрично, това също изразява философията на цистерцианците, че съвършен може да е само Бог. 
 
Не е възстановена и фигурката на покровителя на манастира – Св. Леополд ІІІ, пострадала при турските обсади на Виена. Монасите и до днес не го реставрират, за да покажат колко силен небесен покривител имат в негово лице. 
 
В подземията на манастира се намират тленните останки на херцог Фридрих ІІ от династията на Бабенбергите, както и т.нар Totenkapelle.
 
Върху статуите на Смъртта са поставени свещи, и когато са запалени, започва истинският танц на светлосенките, които създават усещането, че Смъртта танцува. От друга страна обаче, внушението е, че Животът е по-силен от Смъртта. 
 
Монастите отдават истинска почит и на извора с т.нар Brunnenhaus –мястото, където извира водата, която захранва манастира от столетия. 
 
4-мата най-прославени цистерцианци, работели в абатството също са прославени. 
 
Библиотеката, разкошните витражи и олтари, цветната градина на манастира, която символизира Раят и вечния живот, са само част от духовното приключение тук. 
 
Струва си да се посети и ресторантът в двора на манастира. Не само защото готвят вкусно. Ако си поръчате рибно ястие, то рибата ще я извадят буквално пред очите ви, от шадравана на заведението. 
 
Както винаги, не ви разказваме всичко, за да го посетите. 
 
Как да стигнете  до манастира ще научите повече ТУК.
 
Светлана Желева
Десислав Паяков


  .
 
 
 

 

Прочетено 1186 пъти Последна промяна от Четвъртък, 23 Септември 2021 14:21
Регистрирай се за да оставиш коментар
Top
We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…