Сава Попов е половин виенчанин и половин софиянец.
Роден е в София през март 1952 г, и от 4-годишен живее във Виена, откъдето е майка му. Родителите му Емануил и Елфриде се запознават в Австрия през 1947 г., тогава тя е едва 17- годишна.
Двамата се записват в Консерваторията и стават пианисти. Неяснотата около бъдещето на Австрия през 1950 г. е причина младото семейство да замине за България. В София те оставят 7 години.
През това време бащата на Сава - Емануил отбива за една година военната си служба, а на майка му е отказано да работи, тъй като е от Запада. Елфриде пътува до родината си 2 пъти, а на третото си прибиране семейството решава да остане завинаги във Виена. Годината е 1956 г., месецът - декември. Емануил успява да дойде при фамилията си 6 месеца по-късно.
Родословие на фамилията Попови
Прадядото на Сава – Христо е бил последният поп във фамилията. Дядо му става учител, а Емануил е първият музикант в семейството. Савата пък е първият ...цигулар.
Единият чичо на баща му умира още като малко дете, а другият 13-годишен е поразен от сепсис. Сава помни само леля си Цветанка, която е с 4 години по-голяма от баща му Емануил.
Интересна подробност е, че прадядото на Сава е бил поп в село Горна Митрополия. Бил е състоятелен човек, имал много земя, славел се е като грижовен и спестовен стопанин. Христо Попов, като духовно лице, е единственият, който е погребан до самата църква в Горна Митрополия. Сава е ходил на поклонение там.
После родът се преселва в Плевен, а по-късно – в София. Фамилия Попови има голямо жилище от 160 кв.м. в центъра на столицата, на ул. "Бистрица № 7", и когато идва народната власт, в стаите са настанени квартиранти, спомня си още Сава.
Мила Виена
Когато малкият Сава Попов се прибира с майка си в австрийската столица, той не говори добре немски. Малкият обаче бързо се справя с това езиково предизвикателство, Той живее заедно с баба си по майчина линия в жилището й в 20-и квартал.
Сава си спомня и за своята прабаба, също виенчанка, и когато тя умира, той е 10-годишен. За нея Сава говори с умиление и отбелязва, че тя също много го е обичала и е бил нейн любимец.
Първоначално в Австрия мислят малкия Сава за …момиче. Първо, заради името му, което завършва на А, а освен това той е с руси коси, бяло лице и буйни къдрици, които са запазени и до сега. От доста години Савата обаче няма проблем с името си, дори много го харесва.
Когато е 6-годишен, родителите му го дават да учи… цигулка, защото не искат трети пианист в семейството. Баща ми Емануил, или Милко, както му наричат галено близки и приятели, мечтае да свири на чело или цигулка в симфоничен оркестър.
45 години във виенската Фолксопер
Ученическите години се изнизват една по една, Сава учи и при една учителка в 10-и квартал, приятелка на майка му,.идва ред и на Консерваторията, и 19-годишен той вече свири във виенската Фолксопер и вади заплата като цигулар. Годината е 1971.
Късметът е на негова страна. Как обаче е назначен? Един ден, на път за дома, среща един българин, който по това време е бил концертмайстор при Том Кюнстлер, и той познава цялото му семейство, и особено е близък с баща му Емануил. Музикантът разпознава на улица младият Сава, заговаря го и от дума на дума става ясно, че във Фолксопер търсят цигулари.
Попов има успешна кариера - в продължение на 45 години е бил цигулар в симфоничния оркестър на виенската Фолксопер. „Музиката ми бе животът,“ отбелязва Сава.
Смяна на генерациите
Веднъж един българин го спрял и попитал: „Баща ти инженер ли е или градинар?“ „Преди войната българите се славеха като много добри градинари и снабдяваха цяла Виена. Баща ми за няколко месеца се наложи да работи при един българин и дори продаваше зеленчуци на Нашмаркт“, спомня си още Сава Попов.
Поколенията се сменят, българите градинари са забравени, идва нова генерация българи.„Татко имаше приятели и познати, които по-късно станаха лекари, инженери, но музиканти много нямаше по това време“.
Сава Попов си спомня как в оркестъра през 70-те години 3-4 места за цигулари оставали незаети и всички били щастливи, когато те се запълвали. Отдавна вече не е така: сега конкуренцията е голяма, от цял свят се състезават музиканти за малко места във Виена.
Българската общност през годините
По онова време българите във Виена, а и в Австрия са малко. Могат да се отбележат фамилиите Чолаков (лекари и зъболекари), Рачев (зъболекари), Монов (зъболекари), Бонев (преподавател, поет) и др.
Сава има само хубави спомени от българите тогава. Спомня си за един български концертмайстор, който работел в Дрезден, после дошъл във Виена, след което заминал за Швейцария. Сега се пенсионирал и се прибрал в родния Пловдив.
Сава си спомня, че родителите му поддържали връзки с българи. При тържеството по повод закупуването на дом „Витгенщайн“ от българската държава през 1977 г., Емануил и Сава Попови свирят рапсодия „Вардар“ на Панчо Владигеров.
Среща с Люба Велич
Сава Попов лично познава голямата българска певица и световно прочута дива Люба Велич. Един епизод обаче ще го помни винаги. Тогава той е 11 -годишен.
Тримата са заедно:Сава свири на цигулка, баща му - на пианото нещо за Люба. След това Велич го целунала. Сава е така развълнуван, че когато майката му поискала за лека нощ да го дари с целувка, той отсекъл: „Не може, тук вече ме целуна Велич!“ Годината е 1963 г.
Сава си спомня още, че Люба претърпява операция на гласните струни и лекарите я съветват да не бърза с пеенето, докато не се възстанови напълно. Велич обаче избързва.
„Люба Велич бе много популярна, тя бе световна певица и си остава най-добрата изпълнителка на Саломе“, категоричен е и Сава Попов.
Тъга за България
По време на Студената война и Желязната завеса, фамилия Попови не може да се пътува до България. Чак през 1990 г. Сава се прибира да види родната София. Пътува до Троян и Троянския Балкан, както и до Горна Митрополия, заедно с баща си. За последно е бил в България пред 15 години.
Зает пенсионер
Сава Попов говори много добре български, с лек, приятен акцент. Негова спътница в живота е прекрасната учителка Кристъл, която е била учителка по музика във Виена.
През март т.г. Сава отпразнува 70-годишен юбилей и се е отдал на своите хобита. От петък до неделя са на вилата в Брайтенфурт (Breitenfurt bei Wien) заедно Кристъл, а през останалите дни майстори макети на влакчета, а релсите са с обща дължина 11 метра.
Попов признава, че времето не му стига, разпределено е за градината, пазаруване, грижа за жилището и майка му Елфидре, която през юни т.г. става на 92.
Сава е щастлив, защото има и сестра си Александра, която нарича галено Саша. Тя е родена във Виена и е с 11 години по-малка от него. Саша работи като детска педагожка.
Сава има и двама племенници, с които се гордее -Юлия и Георг, които обаче не говорят български. Юлия е учителка по немски и френски език, а Георг се изявява като артист, с Beatbox, получил e много национални и международни награди
Десислав Паяков
Светлана Желева
increase font size
