Евгения Аспарухова мечтае да има собствено ателие за изработка на торти и шоколадови изделия.
Българката Евгения Аспарухова, която от години живее и работи във Виена, печели бронзов медал в едно от най-големите международни състезания за декорация на торти, организирано от Cake International.
„Нивото беше много високо, изискванията сериозни, оценяваха ни световно известни сладкари. Конкурирах се с над 500 души. Самото ми участие ме караше да се чувствам като победител.
Последва и първият ми бронзов медал, после още един конкурс и още един медал. Взех участия в още няколко състезания. Усещането е невероятно. Все едно си в приказка и твориш приказка“, споделя сънародничката ни пред БТА.
През май 2022 г. й предстои друго състезание на тема "Винтидж Играчки". „Мисля, че ще е най-трудното досега. Съвсем нови техники, всичко се прави ръчно и се изисква голямо търпение и прецизност при изработката, както и съобразяване на цветове, дизайн, компоненти“, обяснява Евгения.
Тя ще мери сили с още 400 души, а главен съдия ще бъде световно известният сладкар Zhou Yi, наричан в Китай „Захарният крал“.
Евгения Аспарухова даде специално за БТА и рубриката БГ Свят.
Евгения, кога и как живота те отведе в Австрия?
- Може би трябва да започна от там, че в родът ни има австрийски корени. Голяма австро-унгарска фамилия от Виена и Тирол. Също така дядото на съпругът ми е завършил медицина в Грац.
Когато сме посещавали Австрия, сме се чувствали добре. Решението го взехме основно заради децата. Желанието на всички беше да живеем в спокойна и подредена държава. От 2014 г. сме в Австрия.
Как живее една българка във Виена?
- Още от самото начало пристигнахме във Виена всички заедно – аз, съпругът ми и двете ни деца, тогава бяха на 5 и на 12 години.
Това носеше със себе си голямото предимство, че човек не се лишава от близостта на любимите си хора и получава подкрепа от тях във всичко. Не мога да кажа, че в началото ни е било особено лесно, но се справихме.
Какво ти липсва от България?
- Липсват ми родителите, но се виждаме често и така компенсираме. Разбира се, и приятелите, които живеят там - Ева, Мина, Стаси, Ади, Томи, както и още много ценностни хора.
Как изглежда родината отвън?
- Родината си е Родина, нося я винаги в себе си и се гордея че съм българка. Иначе бих искала България да бъде модерна, европейска държава, в която да се спазват законите и да има ред.
Тортите са твоето хоби, с което постигаш световни успехи. Кога и как започна това увлечение?
- Още от малка обичах да гледам двете ми баби, които правеха страхотни десерти. Записвах рецептите им, импровизирах и винаги се получаваха отлично.
От всички десерти обаче тортите ми бяха най-интересни. През годините съм правила домашни торти, но начало на дизайнерските даде запознанството ми с една сладкарка, преди около две години. Започнах уроци.
Попаднах в необятно море от информация. Модерните и нови техники бяха изключително интересни. Материалите с които се докосвах - шоколад, изомалт, марципан, вафлена хартия, всичко това беше ново за мен. Трябваше да е изпипано до най-малкия детайл. Започнах да творя, да правя торти, както аз си ги представях, получаваха се много добре.
Естествено, съм имала и много провали, килограми шоколад на боклука, изгаряния от изомалт, както и хиляди часове, прекарани в гледане на видеа за декориране. Желанието и любовта ми към това, което правя, са ме мотивирали, за да се усъвършенствам и да продължа напред.
Моята мечта е да имам ателие за изработка на торти и шоколадови изделия. По този начин бих могла да бъда щастлива и надявам се да правя и останалите хора щастливи.
Ако България беше торта, как би изглеждала?
- Цветя, цветя, много цветя!
increase font size
