Визитка:
Татяна Петкова е психолог, полиглот и преподавател по чужди езици. Родена е в София, но от 16 годишна (1997 г.) живее извън България. От 2006 г. заедно със съпруга си се установява във Виена. Татяна Петкова преподава чужди езици.

Владее свободно английски, френски, немски и руски. От 3 години тя има ново увлечение в което я виждаме като клоуна Хаос. Талантливата дама играе спектаклите си в клоунския театър “Оле” във Виена, който не е голям, но е пълен на всяко нейно представление. 

Г-жо Петкова, учат ли се по-лесно днес чужди езици, отколкото преди?

- Дали на един или друг му е лесно да учи чужд език зависи от редица фактори, които са различни за всеки. По принцип с вътрешна мотивация се учи най-лесно, а в комбинация с дисциплина и издръжливост се постигат хубави дългосрочни ефекти. 

Днес всеки с достъп до интернет може да ползва безброй ресурси за изучаване на езици. Така погледно, да, по-лесно се учи, защото има всичко онлайн. Само трябва човек да иска. 

Много често родителите се питат кой чужд език да е първи в изучаването, какъв съвет бихте им дала? Какви други съвети за чуждите езици бихте им казала?
- Ако говорим за родители в немскоговорящите страни, но и не само, естествено, най-логично изглежда да се започне с английски.

Естествено, изучаването на абсолютно всеки език, е ползотворно за развитието не само на едно дете, но и на всеки възрастен. Освен, че човек се запознава с други култури и разширява кръгозора си, ученето на езици е много полезно упражнение за най-важния ни орган – мозъкът.

Ако трябва да дам съвет, бих казала само едно. Родителите имат шанса да събудят в децата си любопитство и интерес към инструмента език. Тогава и нещо толкова недолюбвано като граматиката, може да се превърне във вълнуващ лабиринт. 

Вие сте полиглот, има ли хляб в тази професия- да сте преводач, да сте учител и т.н?

- Разбира се, че има много колеги, които си изкарват хляба по един или друг начин с помощта на езикови и други знания необходими в този бранш. Но е и ясно, че това не са професии, които биват избирани основно с идеята да се става богат.

За да си например литературен преводач или преводач на живо, се иска и доста хъс и неуморно целенасочено учене (не само на езици). Така че без страст и любопитство става по-трудно с хляба. Струва ми се това важи за всички професии. 

Ако човек знае руски език, какви са му възможностите днес: в Австрия, в България, в други страни?

- Аз обичам руския език, тъй като ми е почти майчин и никога не пропускам възможността да го използвам. Независимо от актуалната обстановка владеенето на руски отваря възможност за общуване с много голямо количество хора не само от Русия.

А и ми се струва очевидно, че проблемът не е в руския, а в това какво какво и как хората си казват на съответния език. 

Много родители и у дома говорят на езика на страната, в която са и не учат своите деца на родния език, който те говорят. Какво мислите за това?

- Считам това за кардинална, за да не кажа непростима, грешка! 

По принцип се препоръчва всеки родител да говори от първия ден на майчиния си (или на най-силния си) език. Така детето има незаменимата възможност да учи по естествен начин от пряк носител на езика, няма да повтаря езиковите грешки на родителите си, които основно на майчиния си език се изразяват най-ясно и автентично.

Езикът на страната по принцип се натрапва и започва обикновено в училищна възраст да доминира. Така че това не се губи. И колкото повече езици човек учи, с всеки следващ става по- интересно и често пъти по-лесно. Най-интересната комбинация, която познавам в тази връзка беше следната: майката говори на детето на португалски.

Бащата е двуезичен с шведски и финландски. Майката и бащата общуват на английски, но семейството живее в немскоговоряща Швейцария (където ежедневно се общува на диалект). То ест детето израства с пет езика.

В някои случаи деца, които са в интензивен допир с няколко чужди езика от ранна възраст проговарят по-късно или говорят по-дълго с повече грешки на всички езици. Но това се изчиства, особено когато определени езици започват да доминират. 

В австрийските училища няколко виенски политици поискаха да се въведе в междучасията правилото учениците да не говорят на родния си език. Вашият коментар?

- Без да съм запозната в детайли не мога да преценя каква е логиката на такова въведение. По мой опит австрийската училищна система не се слави с особена напредничавост и реформативен дух, за това съм убедена, че има по-сериозни и наложителни проблеми от това на какъв език общуват децата в междучасията. 

Как се решихте да се впуснете и в тази професия - да бъдете клоун? Какво ви дава тя -свобода, нещо друго…. Разкажете ни повече за медицинските клоуни в Австрия, и във Виена.

- Клоунът ми падна в скута и ме покори в миг. Въпреки, че винаги съм обичала театралното изкуство, никога не съм си представяла, че ще се занимавам с това и в същия момент се питам как съм оживяла до сега без него. Без нея всъщност. Без Титания Хаос.

Така че нямаше много какво да решавам, беше ясно, че ще се посветя на това занимание, тъй като то ми дава най-голяма възможност да бъда себе се и да общувам със света по начин, който не само ми приляга, но и който ми позволява да върша нещо действително смислено, например да накараш някого да се засмее, да го докоснеш и да подариш един момент лекота, една шега, един състрадателен поглед. 

Правите уъркшопове, докъде искате да „заведете“ участниците?

- Искам въобще да ги въведа в мирогледа и подхода на клоуна, преди да ги заведа някъде. Но пътешествие има при всички случаи. Уъркшоповете ми са основно за лаици и тогава задачата ми се състои в това да създам едно защитено пространство, в което участниците могат да правят така да се каже немислими неща.

Например да танцуваш като балерина на вестник сгънат до размера на филия хляб. И понеже всеки си носи неговия личен клоун вътре в себе си, по време на уоркшопа намираме начини да привлечем този клоун да се появи наяве.

Търсейки комичното в ситуациите, имаме шанс да опознаем себе си и да се посмеем над собствените си грешки, а те за щастие са неизбежни. Представете си един клоун, на който всичко му се получава от първия път, без хич даже да разсипе върху вас чашата с вода, която иска да ви предложи. 

На представленията на театър Оле какви хора идват?

- Публиката зависи винаги и от спектакъла, но като цяло бих казала, че идват симпатични хора (владеещи немски). И тези, които идват за първи път, в повечето случаи идват и за втори. Театър Оле съществува от 14 години и се е установил като театър посветен на клоунското изкуство.

Като се има предвид, че седмете директора на театъра или са основатели на медицинските клоуни в Австрия (Червените Носове и Клиниклоунс), или пък дългогодишни медицински клоуни, е възможно една част от публиката да са хора, които този начин са се докоснали до този нишов жанр.

Но атмосферата там е неповторима от гледна точна на уют и добронамереност, а за бюфета да не споменавам. 

Каква е съдбата на уличното изкуство във Виена?
- Уличното изкуство не е особено на мода във Виена, а и не само тук. В повечето градове няма ясни и смислени концепции как и какво може да се прави в общественото пространство. До колкото знам в Лондон има такъв подход и не може всеки да се изтъпанчи и да тормози народа.

Във Виена има около 40 места, за които е необходимо разрешително за улични изяви, има и места, които са свободни, но пък и не привлекателни за целите на уличното изкуство. Фестивалите за улично изкуство са основната възможност за легална и доходна изява. 

Чувствате ли се добре във Виена?
- Аз специално да, защото имам късмета да са от привилигированата част на населението. Здрава съм, имам образование, не голям, но що годе стабилен доход и знам как да се оправям.

Аз предпочитам градове с размера на Виена, въздухът и водата са хубави тук, да не говорим за инфраструктурата. Така че, реално няма много от какво да се оплача. Естествено ще се намерят и поводи за недоволство, но те не доминират моето ежедневие. 

Едно интервю на Светлана Желева и Десислав Паяков