Абатството е много старо, възникнало през 11 век като административен център, който събира няколко църковни общини. Гьотвайг, подобно на Щефансдом, не е завършен архитектурно.
В момента тук има 37 монаси, толкова, колкото е имал и при основаването си - 40 души, и тяхното задължение да се грижат за църковните общности под опеката на манастира, обшо на брой 228 - напр. диоцезе Санкт Пьолтен, Хайндорф, Хайнфелд и т.н. В двора на манастира има престижно частно училище, подпомагано от църквата. Манастирът има големи територии с гори, от тях се дават под наем ловни парцели и парцели за рибни стопанства. Може да се замислим за това как при основаването си, а също и след това е бил поддържан манастира с толкова малко на брой монаси - само 40 души. Сред тях е имало истински учени - напр. Леополд Хакер- ентомолог, Бенедикт Кислинг - ботаник и др., чието присъствие и работа е било не само чест за манастира, но и тук са чертани нови научни хоризонти.
В по-смутни времена абатство Гьотвайг е служел и като крепост, зад чийто стени се е криело местното население при различни заплахи - териториални, военни (османските обсади), политически - напр. заради Реформацията (въздигането на протестантизма) и др. Малко известен факт е, че в предимно католическа страна като Австрия протестанството има своите корени и дори част от аристокрацията е изповядала тази религия. Знае се също, че Мария Терезия изселва големи групи протестанти и това е причината поради която и до днес има немскоговорящи общности в Румъния, Сърбия и др.страни.
Синът на Мария Терезия - император Йозеф Втори затваря някои от манастирите, т.нар Контемплативни ордени (Kontemplationsorden), в които се практикува предимно медитация и молитва. Абатство Гьотвайг не е в този списък, нещо повече: по време на реформите на Йозеф Втори числото на свещениците, които се грижат за паството си, нараства от 20 на 31 човека.
Трудни времена настъпват по време на национализма, когато собствеността на абатството е иззета и прехвърлена на община Кремс. Монасите са били арестувани и изпратени в заточение. През 1939-1942 година в абатството е имало дори лагер за военнопленници. През 1943-1945 година е функционирало и елитно училище на националсоциалистите като източник на кадри. В края на войната абатството става казарми на съветските войски. През 1946 година е имало реална опасност самата църква в Австрия да обяви, че манастирът Гьотвайг вече не съществува, особено след като и игуменът му умира.
Манастирът е създаден от един светец, един посветен епископ Алтман от Пасау. Пасау обаче по това време принадлежи на Бавария и дори Виена е под църковното управление на Пасау. Изминава много време, докато австрийците получават собствен епископ и дори кардинал.
Забележителна е архитектурата на манастира - най-старите елементи са в романски стил, в 15 век се добавят готически елементи, а след това барокови и дори рококо. Всяка епоха е добавяла по нещо в манастира. Особено красива е бароковата църква на абатството, както и библиотеката.
Малко известен факт е, че манастирът има 10 камбани и всяка от тях има своето име - Камбана на Св. Троица, Камбана на прелатите, Апостолска камбана, Камбана на Дева Мария, Камбана на Св.Бенедикт, Камбана на Алтман, създателя на манастира, Камбана на Архангел Михаил... Тези камбани са възстановени сравнително скоро - от 60-те години на 20 век до 2011 година. Само една е запазена от 18 век. Може да се предположи, че по времето на нацистите камбани са били претопявани, за да се използват за направата на оръжия.
Сред забележителностите на абатството са и стаи за Хабсбургските владетели, идвали да пренощуват тук или да отседнат, когато били на лов. Част от манастира е направена специално за императора, достъпът до тези покои е с барокови стъпала, които са най-големите барокови стъпала в цяла Австрия.
Абатството е домакин на различни събития, тук се правят различни тематични изложби - напр. за водещата роля на водещата християнството в наши дни, пожарът на Гьотвайг (1718 година), виното на Гьотвайг, Гьотвайг- център на музиката и много още.
