sanusetsalvus.com

Сряда, Юни 14 2017

Австрия

sanusetsalvus.com

font size decrease font size increase font size

кръводаряване, Карл Ландщайнер ,Българите в Австрия ,

Карл Ландщайнер е известен австрийско-американски лекар, роден на 14 юни 1868 г. в Баден, Австрия.

Той става прочут патолог и серолог, който успява да открие и разграничи отделните кръвни групи А,В и нулева ( кръвните групи са 4. Хората с кръвна група АВ са универсален получател, т.е . на тях могат да им вливат от другите 3 кръвни групи, без риск за живота им. Хората с кръвна група О са известни като универсални дарители, т.е даряват на всички останали.)

За това си откритие през 1930 г. Ландщайнер получава „Нобелова награда за физиология или медицина“.

Също така е признат и за баща на трансфузионната медицина.

До преди тази медицинска революция в света са умирали безброй хора от кръвозагуба, като първите опити за кръвопреливане били неуспешни, защото различните кръвни групи са несъвместими една с друга и смесването им причинявало смърт.

Въз основа на констатациите на Карл Ландщайнер през 1907 година в Ню Йорк се извършва първото успешно кръвопреливане.

Баща му Леополд, известен виенски журналист и редактор на вестник „Die Presse“, умира на 56- годишна възраст. Тогава малкия Карл е едва 6-годишен. След като завършва с отличие средното си образование, той учи медицина във Виенския университет. Още като студент той публикува научно изследване : „Влиянието на диетите върху състава на кръвта“. През 1891 г. вече и дипломиран лекар.

От 1891 до 1893 г. Ландщайнер учи химия във Вюрцбург, Мюнхен и Цюрих. След завръщането си във Виена Карл става асистент на Макс Фон Грубер в института по хигиена ( Макс Фон Грубер е австрийски учен, занимаващ се основно с изучаването на бактериите). В изследванията си от този период Ландщайнер се концентрира върху механизма на имунитета и характера на антителата.

До 1908 г. Карл Ландщайнер е асистент в Патологично – анатомичния институт на университета във Виена. В този период той публикува 75 статии относно въпроси върху серологията, бактериологията, вирусологията и патоанатомията. В допълнение към това, през тези 10 години той прави над 3600 аутопсии.

През 1909 г. в сътрудничество с Ервин Попер успява да открие инфекциозния характер на полиомиелита и да изолира полиомиелитния вирус.

А през 1911 г. получава титлата професор по патологична анатомия.

След Първата световна война Ландщайнер се премества да живее първо в Холандия, а през 1923 г. той заминава за САЩ, която му става втора родина. Получава американско гражданство през 1929 г.

През 1937 г. заедно с колегите си Александър Винер и Филип Левайн откриват резус факторът, който подпомага изключително много безопасното преливане на кръв между хората.

Умира на 26 юни 1943 година в Ню Йорк на 75 – годишна възраст. Посмъртно е удостоен и с наградата Ласкер за постижения в науката през 1946 г.