All for Joomla All for Webmasters
Еврото няма да гарантира на България бързо и лесно забогатяване – затова има нужда от правилните политики
Участието в еврото има своите позитиви и негативи за страната и има нужда от балансирана дискусия. 
 
Визитка:
Атанас Пеканов е икономист в Австрийския институт за икономически изследвания (WIFO) и докторант във Виенския икономически университет, където и преподава.
 
Работил е в Европейската централна банка, участва в стратегическия съвет на президента. Наскоро се е завърнал от изследователски престой в Икономическия факултет на Харвард.
 
Основен фокус на научните му интереси са макроикономическите ефекти на фискалната и паричната политика. От началото на кризата заради коронавируса анализира и сравнява мерките за подпомагане на икономиките в различни страни. 
 
На 16 октомври 2020 в Университета за национално и световно стопанство в София се проведе международна конференция „България в Еврозоната – възможности и предизвикателства“.
 
В нея участваха изтъкнати икономисти, финансисти, банкери, изследователи и експерти от страната и чужбина, сред които бе и Атанас Пеканов. По този повод публикуваме експертното мнение на Атанас Пеканов.
 
От лятото на тази година, България е част от предварителния механизъм ERMII и по този начин очаква в следващите години да стане пълноправен член на Еврозоната.
 
За съжаление вместо спокоен и смислен дебат по отношение на това какво би донесло това на България, дискусиите по въпроса в последните месеци, дори години, често се превръщаха в свирепи спорове със силно противоположни мнения.
 
Затова е нужно да се каже, че от присъединяването в ERMII ще има позитиви и негативи, ще има рискове и разходи. За България обаче няма да последват толкова фундаментални промени от присъединяването към ERMII и към общата валута поради факта, че страната ни членува във валутен борд от повече от 20 години.
 
Именно присъединяването към валутен борд имаше сериозни последици за икономическото развитие на страта – от една страна, много сериозен позитивен ефект чрез осигуряване на стабилност и доверие във валутата,от друга страна, обаче – чрез отнемане на възможността на Централната банка да стимулира икономиката, когато е нужно. 
 
Разбира се, включването в общата валута в бъдещ момент ще има също нетривиални последици.
 
От гледна точка на позитивите, евентуалното присъединяването към еврозоната може да бъде стъпка към допълнителна икономическа и финансова интеграция на страната – и по този начин да доведе до понижаване на лихвените проценти по заемите, както и по държавния дълг, което да има позитивен ефект за икономиката и да стимулира инвестициите.
 
Този ефект обаче не е автоматичен, а ще зависи от допълнителното добро представяне на страната ни по отношение на икономическата политика – като тук най-важно изглежда да се взимат мерки за покачване на доходите и достигането на европейски стандарт на живот. 
 
Присъединяването към еврото ще доведе и до спестяване на транзакционни такси по обмен на валута и таксите по преводи в евро.
 
Като може би най-основен плюс може да се гледа на влизането на България в Единния надзорен механизъм (SSM) – общия европейски надзор, което би засилило сигурността и доверието в българската банкова система, тъй като ще гарантира външен надзор по европейска методика и с участието на международни институции с добра репутация. Това ще има и позитивен репутационен ефект за страната ни. 
 
В същото време, съществуват рискове и негативи. Влизането във валутния съюз ще има своята цена – като основната ще бъде вноската в Европейския механизъм за стабилност, която ще бъде между 1 % и 2 % от БВП (между 1 и 2 милиарда лева).
 
Това не са тривиални суми, с оглед на консервативната фискална политика в България и особено на фона на други държавни приоритети, които често търпят съкращения или недостиг на финансови средства. България също така се задължава солидарно да гарантира евентуални бъдещи загуби по Европейския механизъм за стабилност, каквито обаче са малко вероятни.
 
Макар често да се изказват опасения относно повишаване на бюджетните дефицити след влизане в Еврозоната, няма ясна структурна причина това да се случи извън промяна на политическите приоритети и съответно на фискалната политика на страната.
 
По отношение на инфлацията, обикновено не се наблюдава сериозен инфлационен ефект, макар че някои групи стоки може да поскъпват, а усещането за инфлация също се повишава в повечето страни-членки, приели еврото досега. 
 
Ако сме честни, голямата част от последиците, свързани с отказването от самостоятелна парична политика в страната - както негативите, така и позитивите са вече понесени в България – именно поради присъединяването към валутен борд. 
 
Не на последно място обаче, с присъединяването към еврото страната се отказва от един от последните си механизми да противостои на големи макроикономически шокове чрез девалвация на валутата. Това означава, че в рамките на валутния борд до момента, при настъпване на сериозни макроикономически шокове, страната все пак имаше възможността за еднократна девалвация.
 
Такава, разбира се, трябва да се избягва на всяка цена, тъй като води до намаляване на покупателната способност на населението, а и не е устойчива мярка за стимулиране на икономиката, а само начин за отлагане на проблемите от днес за утре. И все пак, това е един от крайните механизми за стабилизация при настъпване на сериозни кризи, от който ще се откажем, и е нужно това да се каже честно. 
 
Присъединяването към Еврозоната съответно ще донесе както позитиви на страната, така и някои ограничени рискове и разходи.
 
Макар че крайният резултат ще е по-скоро позитивен върху развитието на странат, присъединяването към еврото няма да гарантира на България висок растеж и лесно забогатяване от само себе си – затова ще трябва да са налице правилните икономически политики.
 
Основна роля за това подобно присъединяване в бъдещето да се случи максимално ефективно ще има и възможно най-добрата информираност на гражданите и добрата подготовка за преходния период – в който всички цени да бъдат показвани и в двете валути;
 
в който ще тече масова информационна кампания, която да информира гражданите; и в който трябва да има внимателен контрол срещу неправомерни практики и прехвърляне на разходите по превалутиране от лева в евро върху крайните потребители.
 
Особено важно това ще бъде за най-застрашените от потенциални измами групи – отдалечени населени места, по-възрастното население и пенсионери, деца. 
 
Като страна членка на Европейския съюз, България е поела дългосрочното задължение да се присъедини към общата валута в даден момент и това ще се случи някога.
 
За да гарантират гладкото и ефективно приемане на общата валута в страната, институциите трябва активно да информират обществото чрез внимателна и балансирана дискусияза позитивите и негативите, както и произтичащите рискове от влизането в механизма ERMII, а след това и в общата валута.
 
Само по този начин страната ще успее да извлече максимални ползи от тази следваща стъпка в икономическата си интеграция.  
Повече информация по темата може да откриете ТУК
.
 
 
 

 

Прочетено 990 пъти Последна промяна от Неделя, 08 Ноември 2020 15:14
Регистрирай се за да оставиш коментар
Top
We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…