по случай 50-годишнината от получаване на дипломата за доктор по философия. Новината съобщиха от пресцентъра на Българската академия на науките.

Тържественото слово на церемонията бе изнесено от ръководителя на Института за славистика проф. д-р Щефан Неверкла, който подчерта, че юбилярят проф. Мурдаров – носител на стипендията „Готфрид фон Хердер”, е автор на 27 книги и повече от 1150 научни статии в реномирани международни издания.

Като особено ценни той посочва книгите му „Виена и началото на българската езикословна наука” (1988), „Виенската славистика и българското езикознание. 1822-1839-1918” (1999), преведена и на немски, и „Виенската славистика и българската филология. 1918-1938” (2025).

Като преводач Мурдаров е представил пред българската публика, освен 150 пиеси от немски и швейцарски драматурзи, повече от 370 пиеси от австрийски автори, между които Артур Шницлер, Роберт Музил, Йодьон фон Хорват, както и Елфриде Йелинек, Петер Хандке, Петер Турини, Томас Бернхард и др. Знаменателен факт е, че тези пиеси са поставяни през годините в различни театри в България, играят се и до днес.

Ораторът посочи, че приносът на юбиляря високо се цени в Австрия, където той е носител на австрийския Почетния кръст за наука и изкуство (2001), носител е и на Австрийската държавна награда за литературен превод (2002), както и на големия Почетен знак за заслуги към Република Австрия (2013). Тези държавни отличия, които са свидетелство не само за неговия изключителен научен авторитет, но и за културната му безкористност – за способността му да строи мостове между езици, светове и хора.

„С връчването на Златната докторска диплома“, подчертава ораторът, „най-старият в Европа Институт за славистика и Виенският университет почитат не само личността на юбиляря, проф. д.ф.н. Владко Мурдаров, но и неговата модерна представа за наука: наука, която не познава граници, която разбира езика като мост, която познава миналото и е обърната към бъдещето“.