Самото място на този празник в църковния календар разкрива неговата особена връзка с Христовото идване: зачатието на св. Йоан се случило шест месеца преди Благовещението на архангел Гавриил към Пресвета Богородица. Това не е просто хронологична подробност. Св. Йоан е Предтечата - онзи, който щял да върви пред Христос и да приготви пътя Му. Затова неговото начало е свързано с идването на Спасителя. Зачатието на св. Йоан е началото на живота на онзи, който ще застане пред Христос и ще Го посочи на света.
На пръв поглед може да се стори необичайно, че се посвещава отделен ден на зачатието на св. Йоан. Но тук не става дума просто за едно лично и семейно събитие. Зачатието на нов живот е начало, благословено от Бога, а в случая със св. Йоан то поставя началото на живот с особено място в Божия промисъл за спасението на човека. Още пророк Малахия възвестил идването на Предтечата преди Господа. Очакващите Месията очаквали онзи, който ще Го предхожда и ще приготви пътя Му.
Ние знаем житието на св. Йоан Предтеча – знаем за неговите родители, за престарелите Захария и Елисавета, за дългите години, през които те нямали деца, за молитвата им и за чудното благовестие, което Захария получил от архангел Гавриил. Ангелът му възвестил, че Елисавета ще роди син и че той ще бъде наречен Йоан. След това Елисавета заченала шест месеца преди Благовещението на Пресвета Богородица. Тук е същината на празника на 23 септември. Зачатието на св. Йоан не е просто начало на неговия земен живот. То е началото на живота на Предтечата – на онзи, който ще бъде изпратен преди Христос, за да приготви пътя Му.
Когато шест месеца по-късно архангел Гавриил дошъл при Пресвета Богородица и ѝ възвестил Раждането на Христос, той ѝ казал: „Ето и Елисавета, твоя сродница, наричана неплодна, и тя зачена син в старините си и е вече в шестия месец; защото у Бога няма да остане безсилна ни една дума". (Лука 1:36–37) Така самото Евангелие свързва двете събития. Св. Йоан е вече заченат, когато започва тайната на Въплъщението на Божия Син. Началото на живота на Предтечата предхожда началото на земния живот на Спасителя. И тази връзка се разкрива още по-дълбоко при срещата на Пресвета Богородица с Елисавета. Когато тя чува поздрава на Богородица, младенецът проиграва в утробата ѝ, а Елисавета възкликва: „И откъде ми е това – да дойде при мене майката на моя Господ?“ (Лука 1:43) Така още преди да се роди Предтечата Йоан срещнал своя Господ.
Оттук нататък знаем неговия път – св. Йоан ще излезе в пустинята, ще призовава към покаяние, ще кръщава в Йордан и накрая ще посочи Иисус Христос с думите: „Ето Агнецът Божий, Който взима върху Си греха на света.“ (Иоан 1:29) Така началото, което се възпоменава на 23 септември води към цялото служение на Предтечата. Така още от самото начало животът на св. Йоан бил свързан с Христос - в тайната на зачатието, в радостта на срещата с Него още в утробата и в цялото му земно служение. Той бил изпратен не за да привлече погледите към себе си, а за да посочи Господа.
Светите Захария и Елисавета чакали дълги години. От човешка гледна точка изпълнението на желанието им изглеждало невъзможно. Но Бог чул молитвата им в определеното от Него време. Може би и ти отдавна носиш в сърцето си молитва. Може би се молиш за дете, за семейството си, за болен човек, за помирение, за избавление от изпитание или за болка, за която никой не знае. Не преставай да се молиш. Дори когато отговорът не идва тогава, когато го очакваме, Бог познава въздишката на сърцето ни и вижда всяка сълза. Зачатието на св. Йоан Кръстител ни напомня, че Божието действие може да започне именно там, където човешките сили изглеждат изчерпани.
Св. Йоане Предтечо и Кръстителю Христов, моли Бога за нас - за всички наши надежди, за мечтите, които носим в сърцата си и за доброто, което очакваме. Нека Той благославя пътя ни, да ни дава мъдрост да разпознаваме даровете Му и благодарно да приемаме всичко, което идва от Него.
© Храм „Св. Архангел Михаил“ – с. Костенец
