sanusetsalvus.com

Неделя, Сеп 04 2016

Новини

sanusetsalvus.com

font size decrease font size increase font size

Карл Кьониг, Кемпхил, Karl König, Camphill-Bewegung,Heilpädagoge, българите в Австрия

Виенчанинът Карл Кьониг е антропософски лекар и лечебен педагог,„баща” на международното Кемпхил движение

- създаване на селски общности за живот и работа на хората с увреждания.

Австрийският антропософски лекар, педиатър и лечебен педагог Карл Кьониг е оставил ярка среда в съвременната европейска цивилизация.

Приносът му към диагностиката и гледната точка към човека с увреждане е важен. Той е и "баща" на международното Кемпхил движението - създаване на селски общности за живот и работа на хората с увреждания.

Тази година се навършват 50 години от неговата смърт.

Кой е Карл Кьониг?

Карл Кьониг е роден на 25 септември 1902 г. във Виена и умира на 27 март 1966 г. в селцето Бранехройте при Юберлинген ( Германия). Той е единствено дете в семейство на еврейски търговци на обувки във Виена. Карл Кьониг посещава училище в австрийската столица, където завършва и медицина.

Интересите му са в областта на ембриологията, където по-късно става асистент в Института по ембриология. Първият му научен труд е посветен на ефикасността на хомеопатичните субстанции.

Важна в неговия живот е годината 1927 г., когато той се среща с антропософската лекарка д-р Ита Вегман, която го кани да работи в Клинично-терапевтичния институт в Арлесхайм (Швейцария), където той се запознава отблизо с лечебната педагогика.

Две години по-късно, през 1929 г. той се включва като педиатър в Дома за лечебна педагогика в Двореца Пилграмсхайм (днешна Полша).

В същата година той се жени за Матилде Елизабет, а през 1936 г. той се връща със семейството си във Виена, където д-р Кьониг открива собствена практика с кабинет по педиатрия и обща медицина.

Интересното е, че той оборудвал своя кабинет според антропософското разбиране за човека и споделял своите разбирания в голяма младежка група.

Така на практика д-р Кьониг работел на три места: освен в Дома за лечебна педагогика в Двореца Пилграмсхайм и в кабинета си във Виена той обгрижвал и училището за социална дейност в Азейнах (Германия), основано от него и Емил Бок.

Аншлусът на Австрия към Германия през 1938 г. попречва на неговите занимания и семейството на д-р Кьониг емигрира, тъй като са преследвани като неарийци.

Те пътуват през Швейцария и Италия към Шотландия, където семейството се установява през март 1939 г. Въпреки това д-р Кьониг е интерниран в специални лагери, заедно с останалите мъже до къщата Кемпхил, близо до Абърдийн.

След неговото пускане на свобода през юни1940 г., възниква първата общност Кемпхил за деца в нужда от специални грижи, където се полагат основите и на специални потребности в душевното развитие на тези деца.

И докато нацисткият режим прегръща идеята за "унищожаване на недостойния за съществуване живот" в Шотландия започва изграждането на основата на бъдещите лечебни общности за живеене и работа, в които да разцъфти най-доброто у човека.

Много членове на Младежката група от Виена работят заедно с д-р Кьониг в Шотландия и в областта.

От 1955 г. вече се създава т.нар Ботон Вилидж(Botton Village), което е първата общност за обгрижване на младежи с увреждания и специални потребности. Тук се създава първата общност в Англия, в която живееха заедно хора със и без увреждания.

Д-р Кьониг е не само антропософски лекар и лечебен педагог, но работи и в много други области (психология, педагогика, въпроси на християнството, духовно саморазвитие, обща антропософия, годишни християнски празници), вкл. има художествени творби и рисунки.

Напр. има медитативна рисунка за всеки стих от "Календара на душата" на д-р Рудолф Щайнер.

След Втората световна война той води непримирим публичен спор с лекаря Кетел, един от създателите на идеята за унищожаването на "недостойния за съществуване живот", "благодарение на която стотици хора с увреждания са евтаназирани от националсоциалистическия режим в Германия.

Освен това застъпва идеята, че лечебната педагогика е важен социален въпрос и мисията на хората с увреждания е да помогнат за това истинският образ на човка да бъде върнат, да просияе сред нашия пълен с ужаси век, който носи "заплаха за личността"в широкия смисъл на думата.

Един интересен факт е, че тайно от родителите си д-р Кьониг преди да навърши пълнолетие приема католицизма и признава това доста по-късно на родителите си.

Това, което преди това никой не е правил е, че свързва работата на лекаря и лечебния педагог.

В работата на лекаря внася лечебно-педагогически елементи, които са много широк набор от дейности и мерки, а в лечебната педагогика внася забравената в днешно време доверителна и чисто човешка връзка между лекуващият и страдащият, на чиято основа успява да се изгради истинския индивидуален образ на човека и така да се проникне до неговата същност, страдание и съответно до верният път на изцелението му.

Карл Кьониг разгърнал интензивна научна дейност с множество презентации и публикации като водил широка кореспонденция със специалисти от цял свят. Той координирал ранните основавания на движението и спомага за това Кемпхил общностите да стават все по-самостоятелни.

Д-р Кьониг ревностно се грижел и за обучение на сътрудниците в общностите. Той обръща особено внимание на децата със Синдром на Даун, като подчертава, че тези индивиди имат лечебно въздействие върху хората от тяхното близко обкръжение.

Какво е имал предвид?

Децата, нуждаещи се от специални душевни грижи", по определението на австрийския учен д-р Рудолф Щайнер, са призвани да помогнат на останалите хора да формират човешки качества и "острови"-общности, в които да се съхрани истинската човечност, истинското братство и равенство между хората.

В България предстои да бъде издадена първата книга от поредицата за д-р Карл Кьониг, която се нарича „Детето, нуждаещо се от душевни грижи”. Издател на томчето у нас е Сдружението по антропософска педагогика и социална терапия.

Какво представляват Кемпхил общностите?

Идеята на социално-терапевтичната общност беше заложена в началото на 50-те години на 20 век от Карл Кьониг и неговите сътрудници от движението Кемпхил с изричната цел да се положат основите на форми на живот за възрастни с увреждания, които да бъдат организирани не само за, а и с тях.

«Трябва да създадем условията, при които човекът с увреждане да може да създаде своя подходящ за него свят за труд и живот, а не непрекъснато да изхождаме от това, че ние знаем по-добре от него от какво се нуждае той», казва д-р Кьониг.

Тези общности обхващат формата на живот на комуна за хора с увреждания и сътрудници, до известна степен като семейства по избор, но също така и по-индивидуални форми на живот, стигащи до формите на живеене с придружител, обхващат възможности за труд в производството на продукти, които имат естетична и потребителска стойност и в които формите на производство съответстват на хората, които ги произвеждат.

Те обхващат един културен живот, но също така и терапевтични и медицински услуги и посредничат при включването на общностите в тяхното обкръжение, в комуналните системи на околната среда и при възможностите за срещи там, но също така и при собствения комунален живот, в който става възможно участието на отделния човек в процесите на общността, напр. в редовните събрания на селото, при които всеки жител има място и глас.

Тази идея за общността не се ограничава само върху селските райони, тя е осъществена и в градове, може да се отнася както за по-големи общности, така също и за по-малки центрове, селища със селски характер, ориентирани към услуги или към производство области, с терапевтична насоченост, в зависимост от потребностите на живеещите в тях хора.

Много подобни центрове бяха създадени през следващите години в различни страни, вкл. и в Австрия –напр. Кемпхил Лиебенфелс, близо до Клагенфурт.