sanusetsalvus.com

Петък, Юли 13 2018

Интервюта

sanusetsalvus.com

font size decrease font size increase font size

проф.Валтер Клепетко, българите в Австрия

Проф. д-р Валтер Клепетко: Изпратете специалисти на обучение във Виена и до 3 г. в България ще правите успешни белодробни трансплантации.

Валтер Клепетко е роден на 26 февруари 1955 г. във Виена, Австрия.

През 1978 завършва Медицинския университет във Виена.

Днес виртуозният хирург – проф. д-р Валтер Клепетко, е президент на Европейската асоциация за гръдна хирургия и белодробна трансплантация, ръководител е на Клиниката по белодробна хирургия в университетската болница във Виена.

Началото е преди 27 години, когато проф. др. Клепетко започва внедряването на програма за белодробни трансплантации. Днес Университетската болница във Виена (АКХ) е на едно от първите места в света по брой пациенти и успеваемост в областта на гръдната хирургия.

Това една безотказно работещата машина, която до този момента е спасила живота на хиляди хора от цял свят, сред които и на много българи. Само белодробно трансплантираните ни сънародници за последните четири години са 8 човека, сред които и авторите на това интервю, което се състоя в кабинета на проф. др Валтер Клепетко в АКХ – Виена.

Г-н Професор, желанието да станете хирург, ученическа мечта ли беше?

- Не съвсем. Когато завърших гимназия не започнах веднага да уча медицина. Първо записах строително инженерство – за два месеца.

Hо много бързо разбрах, че това не е моето призвание. Нужна ми бе още половин година, за да реша че искам да уча медицина. А в хирургията навлязох през 1986 година. Тогава имаше само двама гръдни хирурзи.

Единият от тях напусна и привлякоха мен, защото другият колега беше абсолютно сам. Това бе началото на кариерата ми в гръдната хирургия. Много малък екип бяхме тогава.

Значи започнахте като индивидуалист в тази кариера?

- Когато започвах моята кариера, нямах много време да мисля по този въпрос, защото буквално нямаше нищо. През 1990 г. направихме първата трансплантация. За съжаление това беше повече като еднолично представяне.

От моя гледна точка това не беше добър период. Аз винаги съм се борил да създам екип, но това беше дълъг период, докато този екип се структурира успешно.

Значи предпочитате екипната игра? Така ли изглежда според вас успешният човек?

Мисля, че въпросът е свързан с това да станеш добър в своята професия и как това те тласка да предадеш познанията и уменията си на другите . За да си наистина добър трябва да си убеден, че не си сам. Можеш да бъдеш добър само, ако имаш добри хора, които работят с теб.

Един човек не е достатъчен. Разбира се че всичко започва с човека, който дава началото и започва да гради , но в същото време той трябва да е сигурен, че за до него стои екипът му. Важно е да структурираш своя отбор , да ги учиш да усъвършенстват своите качества, за това се изисква и ти да не изоставаш и да продължаваш да се развиваш.

От друга страна професията трябва да ти носи удовлетворение и добро качество на живота. Така че, има много аспекти, които обясняват какво означава да бъдеш успешен.

Имате ли представа колко хора не умряха благодарение на вас?

-Не, това не възможно да се преброи. Не зная.

Мислите ли, че при трансплантация реципиентите получават частица от душата на донора?

- Може би не от душата, а от духа.

Как съчетавате професионалните и семейните ангажименти?

- Понякога има и трудни моменти, но съм щастлив, че намерих баланса. Хората ме познават като работохолик, но не всички знаят другата ми страна.

Истината е, че съм и голям пътешественик. Опитвам се да прекарвам възможно най-много време с моето семейство, докато пътуваме. Това е много важно, за да има човек балансиран живот.

Имате ли специални места, на които пътувате и почивате?

- Не, нямам, просто обичам да пътува и да почивам.

При пострансплантационната терапия, специално внимание отделяте на спортуването на пациентите, а вие самият отделяте ли време за спорт?

- Моята философия е, че всеки индивид е роден да използва тялото си . И мисля, че здравата мисъл живее в здравото тяло.

Всеки е длъжен да работи за това. Нищо не идва просто така в живота. Мисля, че физическата активност и спортът са невероятно важни за поддържането на качеството на живот.

Аз лично спазвам това правило и не мога да си представя живота без физическа активност. Опитвам се да трансферирам това мислене върху другите. Много от пациентите са пример за това как подобряват качеството си на живот, свързвайки го със спорта.

Уважаеми г-н професор, вашата клиника е създадена през 1729 г. Няма как да догоним традицията , създадена през вековете. Но наистина разчитаме на вашата помощ и опит. В случаят, вие ще сте донорът – ние рецепиентът.

- Ние помагаме на много страни в техния път.

Миналата година обучихме колеги от Словения и те сега стартираха своята програма за белодробна трансплантация. В момента имаме 4 гръцки лекари, които ще бъдат цяла година тук, за да започнат своя програма.

Не можеш да дойде и за една седмица и да научиш как се прави белодробна трансплантация. Трябва да прекараш известно време, за да овладееш тънкостите.

Кога могат да дойдат и наши лекари в АКХ, за да се обучат?

- Това трябва да се организира и уточни на официално ниво. Трябва да е сигурно, че лекарите, които ще бъдат обучени тук, после ще разполагат с подходяща инфраструктура, за да приложат наученото. Това е един вид пълен пакет от стъпки.

Колко дълъг е този процес?

- Необходими са няколко години. Да кажем, че три години са оптимален срок, за да започна да организирам такава програма. Разбира се в случай, че здравното министерство в България има воля за осъществяването на това начинание.

Стъпките, които България трябва да направи са като на всички останали страни.

№ 1 – когато говорим да трансплантации винаги да имаш достатъчно донорски органи. Без донорски органи, няма трансплантации. Именно в тази насока трябва да се работи, за да се подобри нивото на донорството във вашата държава.

№2 – трябва да се обърне внимание на пациентите, които евентуално ще получат шанс за трансплантация. Трябва да има добра предварителна селекция и грижа за тях докато бъдат оперирани. Това вече е направено по добър начин у вас.

Последната стъпка е трансплантацията, която ще трябва да направите сами. В момента България прави стъпки да осъществи това. Това е прекрасно.

Нашите колеги, български лекари поискаха да получат възможност за обучение, което да бъде оформено със споразумение, и ние разбира се подкрепяме идеята.

Но повтарям отново важно е, българските власти наистина да застанат зад такава програма и реално да предоставят необходимата инфраструктурна подкрепа на институцията, която иска да я реализира. Иначе заради желанието да се избегне харченето на пари, могат да се загубят много човешки животи.

И в този дух на мисли искам да споделя, че в България сега ние сме никъде. Нито сме в Евротранслант, нито имаме собствена програма за белодробни трансплантации, нито сме подновили договора си АКХ.

- Но вие сте подали заявление за подновяване на асоциираното ви членство в Евротрансплант и очаквате споразумение. Човекът, който влага много усилия и инициативи за разрешаването на проблемите при вас е директорът на агенцията по трансплантация д-р Мариана Симеонова. Н

о в момента ние в АКХ не сме в състояние да поемем пациенти без вие преди това да постигнете споразумение с Евротрансплант.

Нужно е споразумение, изградено на базата на наистина реална подкрепа от страна на вашето правителство. Индивидуалните усилия, макар и упорити, не са достатъчни – и в тази връзка ще е добре да структурирате подхода си.

Другата възможност е да намерите партньор извън АКХ, с когото да работите. Може Гърция да бъде ваш партньор в бъдеще.

Гърците също са извън Евротрансплант, но специалистите им които сега се обучават във Виена са изключителни. Всъщност за вас наистина е добре да помислите и за вариант извън Евротрансплант. Може, да изградите локален хъб между балканските държави, който във времето да превърнете в мощен център за обмен на органи и трансплантации.

Уважаеми г-н професор, благодарим ви за времето , което отделихте и защото това интервю е от името на българското „Сдружение на пациентите с дихателна недостатъчност и белодробна трансплантация”, ще ви бъдем благодарни ако изкажете препоръка или съвет към лекарите и пациентите, които ни подкрепят и разчитат на нас.

Ако искате да постигнете нещо във живота си не трябва да се разпилявате в мисли, дали това е възможно или не, а се концентрирайте в амбицията как да го постигнете.

Една българска роза

Виенският парк Volksgarten се е разстлал в самия център между двореца на Хабсбургите, парламента и общината.

Осемте белодробно трансплантирани български пациенти купиха розов храст, който посветиха на лекарите, направили техните трансплантации. Купуването на рози по този начин, в този парк, за Виена е изискана традиция и от българска страна се прави за първи път.

Един храст се купува за определен период от време и към него се прикрепея табела посвещение към събития или към близки и любими хора. На някои рози табелата е само с име, а други са със споделени копнежи и с разтърсващи обяснения в любов.

Това е розовата градина на парка. В нея нашите пациенти купиха роза за 5 години и трогнаха лекарите от Торакс хирургията на Университеската болница на Виена с израза си на благодарност и признателност: "Защото сме живи ! Благодариме на проф. Валтер Клепетко и неговия екип в АКХ – Виена”

(Копие на интервюто с проф. д-р Валтер Клепетко на 13.07.2018 г. от в. 24 часа),

Автори на интервюто: Стефан Тамбуев, Наталия Маева