sanusetsalvus.com

Петък, Апр 16 2021

Интервюта

sanusetsalvus.com

font size decrease font size increase font size

Боряна Венциславова , българи в Австрия © Kunstforum Wien

Боряна Венциславова за своята изложба We/re nature в Кunstforum Виена

Посланието на природата в моя филм е „Когато аз съм болна, тогава и Вие също сте болни…”.

Г-жо Венциславова, защо Кunstforum Виена? Поласкана ли сте, в компанията сте на Герхард Рихтер и Синди Шерман?

-Актуалната съпътстваща изложба е на Даниел Шпьори, предишните две бяха на Герхард Рихтер и Синди Шерман.

Kunstforum Wien показва както супер звезди, така и по-млади творци, и ето и аз, попаднах там. Куратор на моята изложба е Лиза Ортнер-Крайл. Тя е една от кураторките на Kunstforum и на Герхард Рихтер.

С нея работя от миналата година паралелно по едногодишния проект “In this together" в публичното пространство на Санкт Пьолтен и се сработихме много добре. Скоро ни предстои трети пореден проект, който заедно ще реализираме.

Представете Вашата изложба We/re nature?

- Според мен, а и по думите на кураторката, изложбата "We/re nature” е много сензитивна, така, че ще ми е трудно да я опиша с думи.

Тя се състои от озвучен филм, фотографии, природни обекти и неонови лампи, и тематично се занимава с преосмислянето на природата, нашата връзка с нея и ролята, която изпълняваме в отношенията природа/ човек.

Десетилетия бе прието едва ли не за нормално ролята на човека да е на владетел, собственик и господар на природата. Така стигнахме до момента, че така не може и не бива да продължава, освен ако не целим своето самоунищожение.

Климатичната криза и нейните резултати са налице, сега е време да направим рязък завой назад и да отстъпим от ръба на пропастта на който се намираме.

Как са предизвикателствата да се прави изложба по време на локдаун/ пандемия?

-Имах късмет моята изложбата да бъде открита през март 2021 г., макар, че само след седмица влезнахме в локдаун отново, който постепенно беше удължаван, докато сега съвпада с крайната дата на експозицията- 2 май.

Много се надявам Kunstforum Wien да я удължат, за да може да бъде видяна от още публика на живо. Каквато и документация и онлайн презентации да се правят, не може разговорът за нея да замести преживяването и възприятието на творбите.

По отделните елементи в изложбата работя от години. Пандемията, занимаването с нея и анализиране на причинно - следствените връзки, са и до голяма степен повод за създаването, сглобяването и събирането на произведенията в изложбата по този начин.

Как чувствате природата, и как обществото, отговорностите ни днес?

- Аз съм градско “чадо", израстанала съм до голяма степен по улиците на София, така че за мен градът е естествената ми среда.

За съжаление или не, този “мой град” много се промени и глобално погледнато, все повече и повече градовете се бетонират, асфалтират, остъкляват и моторизират и природата започна неистова да липсва.

Може би това е и една от причините, а сигурно и други, за мен лично да започна да търся все по-често убежище в природата.

Винаги съм обичала безкрайните хоризонти и с морето от малка съм неразделна приятелка, по-късно открих и пустинните пейзажи, но ето, че тази ситуация, в която се намираме сега, и факта, че живея във Виена, се оказаха една истинска пречка и бариера да посещавам тези мои любими места…

Природата ми става все по-близка и през последните няколко години имах възможността да си дам сметка, колко много хора имат коренно различно от нас (така нарчените развити западни общества) светоглед.

Как възприемат природата по съвсем различен начин и имат едно съвсем друго отношение към нея, като към равен, към някой който трябва да пазят и да се грижат за него, и който е извор на живот, и от който всъщност черпят всичко необходимо.

Сблъсквайки се лично с културата на някои от тези групи хора и изучавайки други, си зададох много въпроси и за значението на природата, и за нас Бълграите например в миналото,

и открих някои паралели с например традиции и възгледи на някои от коренните общности на Америките…така, че мисля, че всички някъде дълбоко в нас или зад нас, имаме тази връзка с природата, която обаче през последните години е станала невидима, че може би и за много от нас е изчезнала,

и ето резултата…както самата природа казвя в моя филм: "Когато аз съм болна, тогава и Вие също сте болни…"

Сега на всички или поне на повечето от нас ни е ясно, че климатичните промени и кризите, в които живеем в момента са резултат от едно много дълго експлотиране и унищожаване на природата, което достигна до такива предели, и в момента пандемята е един от плодовете, които берем.

И от нас, малко или много зависи дали ще вземем нещата в наши ръце и ще принудим политиците да изпълняват дълга си, т.е. да защитават нашите общи интереси, или ще допуснем самоунищожението до край.

Експериментирате светло/ тъмно, природа/ цивилизация, светлина/ мистика… Какво мислите за Виена като момент на Вашата инспирация?

-Виена е удобно място за живеене и благодатно към хора с моята професия. Изкуството тук се цени, пази и заема важна позиция.

Чувствам Виена като моята основа, фундамент, на който съм стъпила, килимче под краката ми, което много често използвам и като летящо…Това, което искам да кажа е, че за инспирация обикновено ми служат други места и моменти, не непременно самата Виена, а по-скоро излизането от комфортната зона във Виена.

Сега, когато за първи път през последните близо 15 години, ми се наложи да поседя по-дълго във Виена, без да я напускам, започнах да я изследвам и да се вглеждам повече в нея и това, което ми предлага. Откривам нови за мен и доста интересни неща.

Други теми идват определено от други места и време, и са свързани именно с честото ми отсъствие от Виена. Това ми дава възможност да виждам нещата тук от известна дистанция.

Какво е за вас светлината като усещане, светоглед, интервенция…?

-Близка съм със слънцето и си имаме приказка, а когато е тъмно, се наслаждавам изключително на светлината, защото тогава изпъква най-много красотата и смисъла и (когато има такъв).

Каква е ролята на фотографията днес, както и на визуалните изкуства?

-Този въпрос не може да има един отговор, а темата е дълга и комплексна, затова по-добре да я оставим за следващ разговор.

Ако трябва да обобщя важно е да се разчупва статуквото, да се отварят различни перспективи и да се достига до нови знания. Моята лична мотивация е стремежът към един по-добър свят, в който да живеем и да оставим след себе си.

Визитка:

Боряна Венциславова е родена в София, живее и твори във Виена. През 2005 г. е завършила Университета по приложни изкуства в австрийската столица.

Нейните творби са притежание на частни и публични колекции в Музея на 21 век в Белведере, Виена, Лентос, Линц, Колекция Естерхази, Колекция Есел, Албертина-Модерна и много още.

Боряна е спечелила многобройни стипендии, при което е живяла и създавала визуални проекти в Лондон, Рим, Чикаго, Атина, Ню Йорк.

Заради постиженията й във визуалните изкуства получава австрийско гражданство.

Изложбата на Боряна Венциславова We/re nature е удължена и може да се разгледа до 27.06.2021

в Kunstforum Wien, ул. Freyung 8.