Визитка: Евгения Радославова (пиано) изнася първия си солов рецитал за пиано на десетгодишна възраст, а първата си изява с оркестър – една година по-късно. Учи пиано в Музикалната гимназия и в Музикалната академия в София в класа на проф. д-р А. Диков, завършва обучението си със златен медал и награди и получава почетната стипендия “Панчо Владигеров”. По-нататъшно обучение: пиано – при проф. д-р Н. Флорес и камерна музика при проф. д-р А. Куюмджиян в Университета за музика и сценични изкуства във Виена, както и музикална педагогика във Виенската консерватория/частен университет и в Музикалната академия в София.

На дванадесетгодишна възраст печели награди на международния “Клавирен конкурс за млади виртуози” в Чехословакия и на Българския национален музикален конкурс, на конкурсите “Светослав Обретенов” /България, Сенигалия /Италия и Усти на Лабен /Чехия. Изнася концерти като солов и камерен изпълнител в Австрия, България, Чехия, Германия, Италия, Украйна, Унгария, Тунис, Израел, свири с филхармониите в Плевен и Пловдив, както и със симфоничните оркестри на София, Савария и др.

През 2014 г. основава камерно дуо с именития австрийски саксофонист Михаел Крен, с когото издава и първия си съвместен компактдиск “Fantastia” с произведения от френски композитори. Дискът е приет с ентусиазъм от публиката и критиката и е излъчван многократноот различни международни радиостанции. Дуото има голям успех и е участвало в различни международни фестивали (като “Варненско лято”, “Аполония”, “Salon der Künste”, “Musikakademie Apollonia” (България), “Trencin Herbst” (Словакия), “Les concerts du Foyer Europeen” (Люксембург), саксофонни фестивали “Gnesina Musikakademie” (Русия), “Alpen Classica SaxFest” и др., както и няколко пъти на международните музикални форуми в Ставропол (Русия), Тренчин (Словакия) и Мадейра (Португалия), и на концерти в Италия, Турция, Чехия, Унгария, България и Австрия. 

През 2020 година към дуото се присъединява челистът Матиас Гредлер и така се поставя началото на Ансамбъл „Сапиаче“. Необичайният инструментален състав събужда интереса на организатори на концерти и съвременни композитори, които му посвещават свои произведения. Ансамбълът гастролира с голям успех в Австрия, Люксембург, България, Исландия, Малта, Франция и Централна Америка. Негови видеозаписи са поръчани и излъчени многократно от австрийските културни центрове в Ню Йорк, Вашингтон, Ню Делхи и Мексико.

В допълнение към преподавателската си дейност в различни музикални институции в Австрия и във Виенския музикален университет, тя е участвала като жури и лектор в майсторски класове и международни конкурси в Австрия, Дания, Украйна, Португалия, Италия, Финландия, Русия и България.

Тя е австрийският представител на международната образователна организация “Изкуство и образование в XXI век”, организира концерти и форуми. Дейността й включва записи на компактдискове, радио и телевизионни изяви, както и премиерни записи на произведения от съвременни композитори. Организира благотворителни събития и участва в благотворителни проекти. Нейни ученици са носители на награди от национални и международни конкурси.

Повече за концертната дейност на Евгения Радославова- на личния й уебсайт: www.eugenia-radoslava.com

 (Сн: Росен Донев, Ансамбъл "Сапиаче", Álvaro Collao Leon, Matthias Gredler und Eugenia Radoslava по време на фестивал Варненско лято)

Музиката навлезе в живота ми още преди да осъзнавам какво означава тя за мен. Майка ми, Цанка Майрович, беше пианистка и преподавателка по пиано, и затова музиката беше естествена част от ежедневието ми още от най-ранно детство. На три годишна възраст започнах да се опитвам да свиря по слух това, което чувах от нейните ученици. Още оттогава започна да ме привлича да пресъздавам различни мелодии на пианото. Последното постепенно се превърна за мен от обикновена мебел, в една малка вселена с необятни изразни възможности.

Щом започна да свиря, го усещам като част от мен – моя език, на който мога да се изразявам, опитвайки се да достигна до всеки, които ме слуша. Когато ръцете ми докоснат клавишите, влизам в моя личен театър на духа и започвам да играя съответната роля в една монодрама, в която трябва да се превъплъщавам в различни образи. Стремя се да събудя „заспалата творба“ и я превъплътя по възможно най-достоверен начин, отразявайки я чрез собствения си прочит.

За мен никога не е стояло под съмнение, че искам да стана пианистка и затова на шест годишна възраст започнах обучението си в Софийското музикално училище при проф. Милена Куртева, което в последствие продължих в Националната музикална академия в класа на проф. Антон Диков. Желанието ми да продължа да се развивам ме отведе във Виена – град, с който ме свързва не само музиката, но и семейната ми история. Тук бих си позволила да разкажа накратко за нея:

 (Дядо й Евгени Майрович в къщи сред колекциите си от минерали и миньорски лампи)

Моят дядо, Евгени Майрович, е австриец (на сн), но е роден във Варна, защото дядо му по майчина линия, строителният инженер Марио Йона, наред с други проекти, като изграждането на Суецкия и Панамски канал, участва в построяването на Бургаското и Варненско пристанище. Евгени също свири на пиано и когато заминава за Берлин, за да учи минералогия, участва в озвучаването на прожекции на неми филми. Във Берлин се запознава с моята баба, която изучава там немска филология и след завършване на следването си, двамата решават да се върнат в България. Дядо ми става основоположник на минното дело в страната и член на БАН. Той притежава една от най-богатите частни колекции на минерали. Принос към България има и баща ми, инж. Димитър Радославов, който е проектирал редица язовири в България, а членове на семейството му, са участвали в управлението на страната преди Втората световна война.

 (Пианитската с лавровия венец и купата от конкуса, който печели в чешкия град Усти над Лабем.)

Във Виенския университет за музика (MDW), където продължих следването си, имах изключителната възможност да уча в класа на проф. Ноел Флорес, индиец по произход, и да се докосна до възприятието му за музиката. В създадената от него система за свободно владеене на клавирната техника, той прилага принципи, наследени от хилядолетната култура на Индия, които са насочени не просто към усъвършенстване на техническите умения, а към постигане на пълна свобода и естественост на движението. В основата и`стои разбирането, че музикантът не бива да се противопоставя на инструмента, а да намери органична връзка между тяло, движение и звук.

Прилагайки тази система както при собственото си свирене, така и при преподаването си, аз я доразвих и непрекъснато я усъвършенствам и обогатявам. Създавам в съзнанието си различни образи и действия, които в последствие направляват движенията ми. Упражнявам се в начин на мислене и многостранна представа за това, как трябва да прозвучи всеки един отделен тон, който заедно с всички други изгражда, тухла по тухла, цялата „катедрала“. Пианистите са архитекти, които конструират по подобен начин на „колегите“ си, но чиято сграда всеки път изглежда малко по-различно, защото не стои на едно място, а се провежда вълнообразно във времето. Друг важен момент за изпълнителите е да бъдат уверени, че владеят това, което искат да споделят с публиката, защото само така могат да бъдат убедителни и покажат, че творбата живее благодарение на тях.

Ценни импулси за по-нататъшното си развитие получих и при следването си по камерна музика и педагогика при проф. Аведис Коумджиян и проф. Юлика Бехар, както и редицата майсторски класове в които съм участвала.

Като член на международната организация „Art and Education in the XXI Century“, основана от проф. д-р Елеонора Ткач от „Държавна музикална академия П. И. Чайковски“ в Киев, имах възможност да общувам с видни музиканти и представители на различни международни школи, което обогати извънредно много моето професионално и личностно развитие. Основна задача на организацията е обмяната на опит между преподаватели и ученици и даване възможност на младите музиканти да се запознаят с културата на различните страни. С тази цел се провеждат форуми включващи концерти, конкурси, конференции и майсторски класове в редица европейски страни, Китай и Индия. Като представител на Австрия, участвам активно в тях като член на жури, изпълнител, доцент и куратор.

 (Сн: Росен Донев, Ансамбъл "Сапиаче", Álvaro Collao Leon, Matthias Gredler und Eugenia Radoslava по време на фестивал Варненско лято)

Бих искала да спомена, сред конкурсите в които журирам, инклузивния конкурс “Вива пиано“, в който участвам от самото му основаване през 2011 година от проф. д-р. Даниела Дикова. Неговата цел е да даде подиум за изява и подкрепи любителите на музиката от всички възрасти, събирайки ежегодно стотици участници от различни страни. Събития като „Вива пиано“ допринасят за цялостното развитие, разпространение и демократизация на изкуството. За всички нас, които седим в залата и слушаме как сляпо момиче изпълнява безупречно виртуозни творби или момче със напълно увреден слух, усещайки само чрез слухов апарат вибрациите на тоновете, успява въпреки всичко да изсвири една пиеса, този конкурс заема съвсем специално място. Понякога чуваме изпълнения, достойни за големи концертни зали, друг път сме свидетели на самобитни, но в същото време много оригинални и убедителни интерпретации на творби, напълно различни от общоприетото им звучене. Тогава си задавамe въпроса: „защо не и така?“.

Наред с моите други многостранни дейности, се ангажирам активно и в благотворителни такава, защото да подкрепям нуждаещите се, заема приоритетно място за мен. Като куратор и изпълнител участвам във благотворителни концерти, както например този в Дом „Витгенщайн“ през 2004 година в полза на „Дом за деца и сираци“ в Благоевград. Заместник-председател съм на организацията „Wir sind Musik“, която работи безвъзмездно, подкрепя асоциации като „Superar“ и осъществява големи музикални проекти, като мюзикъл и оперета, които се радват на голяма популярност сред публиката и медиите.

За мен е огромна радост и привилегия, че имам възможност да концертирам в различни страни. Срещите с публиката и културата им ме обогатяват и носят ново вдъхновение. През изминалите месеци изнасях концерти в Малта, Люксембург и Австрия и участвах с мои ученици в конкурсите „Вива пиано“ и „Прима ла музика“. През настоящия сезон са запланувани турнета в Люксембург, Австрия, Мексико, Сан Салвадор и Коста Рика с различни камерно-музикални състави. Работя и върху новия ни проект – продукцията на „The Sound of Music“, която ще се проведе през октомври в град Клостернойбург. Подготвям и нов компактдиск, съвместно с моите колеги от Трио „Сапиаче“ – Алваро Коллао Леон, един от най-изтъкнатите европейски саксофонисти и бележития челист Матиас Гредлер, дългогодишен член на световно известното „Wiener Klaviertrio“.

Сред ценните ми срещи, които интензивната ми концертна дейност ми подари, са тези със съвременни композитори. Бих искала да споделя някои мисли и впечатления от дългогодишната ми съвместна работата с някои от тях. Според мен, съвременната музика би трябвало да е неделима част от репертоара на музикантите днес. Тя отразява тенденциите не само на музикалното, но и на социалното и политическо развитие на обществото, засяга актуални теми, включва и други изкуства, с цел засилване на изразителността. Композиторите използват електронни и визуални ефекти и разнообразни техники, създавайки експериментални творби, написани в нестандартни форми, търсят ново звучене на инструментите, използвайки техния вътрешния и външен корпус. Въвеждат се допълнителни ефекти от предмети, който произвеждат звуци, като например E-Bow – електронен адаптер, който се поставя на струните на рояла и чрез магнитни вълни предизвикват вибрирането им, или тибетска купа, чието звучене, смесено с това на инструментите, придава мистичен характер на творбата.

(Albena Petrovic Vratchanska, Anna Bineta Diouf und Eugenia Radoslava)

Друг интересен пример е използването на космите от лъка на струнен инструмент, с които се дърпат струните на рояла за да прозвучат по необичаен начин или интегрирането на мултифонични звуци. Гореизброените техники използват например композиторите Албена Петрович Врачанска, Михаел Гредлер, Райнер Бишоф и Алваро Леон в произведенията си, посветени на нашия ансамбъл „Сапиаче“. За мен е интересно и предизвикателно да изпълнявам съвременни творби, защото обичам да експериментирам и пресъздавам музикално и визуално различни образи и състояния. Участвала съм в записи на редица компактдискове, измежду които и такива със съвременна музика като „Ways“ и „Golden lights“, съвместно с флейтистката от Люксембург Мария Митева, съдържащи произведения от люксембургски и български композитори. Друга подобна продукция е авторският диск „Sanctuary“, с вокални творби на Албена Петрович Врачанска и участието на певицата от Германия Ана Бинета Джуф.

Сред останалите ми дискове, бих искала да спомена „Fantastia“, съдържащ и премиерни творби за саксофон и пиано, записан съвместно с Михаел Крен, както и тези от поредицата „Пиано, пиано“, които се нареждат сред десетте най-продавани албума в Германия за 2009 година.

Бих искала да завърша, споделяйки още няколко мисли за музиката. За мен тя е нещо, без което трудно бих си представила ежедневието. Тя ме кара постоянно да се развивам, да търся нови неща и най-вече да бъда себе си. Като пианистка вярвам, че най-важното е да останеш любопитен и искрен към това, което правиш. Искам да продължавам да търся нови начини да изразявам това, което чувствам, да търся своя собствен глас и да го споделям с хората. Това е и смисълът на музиката – да създава връзки и да оставя нещо след себе си.

Сърдечно Ви благодаря за интереса към мен и предоставената ми възможност да се представя пред читателите.

Eдно интервю на Светлана Желева и Десислав Паяков