All for Joomla All for Webmasters
Котешки разкази за лека нощ (част 11)
Един виенски сладкодумник разказва...
Епизод 11
Случки във виенското метро 
 
Как започна всичко? Бе безгрижен летен ден и една приятелка на моята приятелка, с която живеех в първи квартал на Виена, позвъни и ни съобщи, че заминава за няколко месеца в Хондурас при баща си. Но тя очаквала да й донесат две котарачета да си ги отглежда. И ни попита можем ли да ги подслоним. 
 
А колко сладички бяха тези две котета: едното -  сиво-черно тигърче /котешко момченце/ и едно доста по-малко, бяло на цвят също с тигрови окраски върху гърба си тигърче /котешко момиченце/. Мъжкото коте решихме да наречем Крупник, макар че се казваше Смирнов. На женското коте, което си нямаше име,  го кръстихме Джини, защото изчезваше мигновено. 
 
Минаха месеците, и дамата се върна от Хондурас. Разбрахме да занесем котарачета в дома й. Нали бяха нейни?!. Носим й двете котета, а тя ни посреща още от вратата с думите: „Тези котета няма да остават тук, вече са обещани на друг!” Причината да си промени решението бе, че дамата трайно щеше да се мести в Хондурас при баща си. 
 
Тогава аз рекох и отсекох: „Котарачетата няма да ходят никъде, остават вкъщи, защото вече са свикнали вече с нас. Така получих първата двойка котки у дома. 
 
Заживяхме щастливо. Отначало обаче не знаехме възрастта на двете котарачета. Те бяха донесени във Виена от селска ферма в Бургеланд. Когато котетата останаха трайно у дома, вкъщи започна да идва всеки месец ветеринарен лекар, който да ги имунизира и да дава други насоки за здравето им. Така стана ясно, че Крупник е 5-годишен, а Джини- 8-месечно коте. 
 
Тъжното е, че ветеринарният лекар не успя да хване навреме бременността на Джини. Направи ни впечатление, че котичката, която бе по-дистанцирана в общуването, започна да търси постоянен контакт с нас. Веднъж забелязах, че тя е мокра, без да има причина. И я заведох веднага при друг специалист. Ветеринарната лекарка я прегледа и спешно направи операция на Джини. Оказа се, че котичката е била бременна още от самото начало, но ние не се знаели. Операцията на Джини мина успешно, освен това й бе извършена и кастрация. Най-тъжното бе, че при хирургичната намеса извадиха мъртво бебе котенце. 
 
Това бяха хубава и лошата новина, свързани с котарачетата. Как само дойдоха и останаха при нас Крупник и Джини, и как загубихме малкото котенце на Джини. Така моето жилище се превърна в първа котешка резиденция. 
 
/СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ/
    
 

Прочетено 72 пъти Последна промяна от Събота, 16 Ноември 2019 11:12
Регистрирай се за да оставиш коментар
Top
We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…