sanusetsalvus.com

Вторник, Юли 24 2018

Съветник

sanusetsalvus.com

font size decrease font size increase font size

Урдини езера, българите в Австрия Сн: Руслан Борисов- Азарей

Пътеписът е на астролога Руслан Борисов-Азарей.

Спи ми се. Не пих кафе и докато се носехме през Ярема към Самоковското поле подремвах сладко-сладко на задната седалка. Свихме към Говедарци. Нали знаете старото му име – Мацакурци! Ако не сте чели пътеписите на Асен Христофоров – намерете ги! Заслужава си! Те описват патилата му из района, докато е бил заточен тук след „светлата” дата 9.9.1944 година, защото е бил професор по икономика, завършил из „гнилия” Запад. Така е било. Но Господ си знае работата и го пратил по тези диви Рилски дебри и села, за да ни опише тази девственост.

Представяте ли си: тук дори се били заселили през средните векове вероятно рицари от Маджарско, та селото преди Говедарци, се зове с името Маджаре (с ударение на първата сричка – това е много важно).

Как ви се струва да дадеш ново име на село и да го наречеш на един от най-верните приятели на човека – говедото. Нима не е по-гордо старото име Мацакурци? Котката (мацата) е по-аристократично животно, а това словосъчетание е истинска находка. Нали? А котката дава ли мляко? Ето, вероятно в името на изхранването на българския народ е издигнато новото име. По-важно е оцеляването!

В това число и нашето! Едвам се добрахме до хижа Вада благодарение на умелото владеене на колата през „кратери” и „оврази” на 4- километровата отсечка от главния път за ЦПШ Мальовица до хижата.

Какво означава ЦПШ? Според зевзеците е Център за подготовка на шампиони. Но истината е, че тук е сърцето на Българския алпинизъм и планинарство, така че означава – Централна планинска школа. Това за неосведомените!

Хижарят е Жоро. Висок, едър мъж, доста интелигентен и дружелюбен за района. Той промени хижата, стегна я преди около 4 години. Направи столовата и кухнята да отговарят на съвременните изисквания на туристите. Отвън е приятно – пейки и чадъри.

Но най-голямата му битка е с пътя, защото му се налага сам да организира някакви опити за ремонт. Беше започнал да прокара канавка за отводняване. Както той каза: „плащаме за машина, а труда е от нас”.

Изпих едно кафе „нес и сухо мляко”, но не помогна за разсънването ми. Най-после тръгнахме по посока за ЦПШ Мальовица. Гората лъхаше на влага. Беше валяло и град. Там където имаше широколистно дърво, листата бяха на земята по пътеката. Кално беше. След изсипалите се дъждове това лято бе естествено да е мокро, влажно и кално. Е, Николинка изпитваше ужас при всяко съприкосновение с тази смес.

Ние с Весо се заплесвахме в бране на току-що поникнал пачи крак и чат- пат някоя манатарка. Край пътеката е пълно със здравец, който е несравнимо дъхав. Боянчо и Васко леко се изнервиха от нашето моткане, но така е без кафе!

След около половин час достигнахме Яворова поляна. Оттук се движим нагоре по Урдина река. Пътеката е красива и вече има информационни табели с имена на интересните представители на местната рилска флора и надморската височина. Течението на реката се характеризира с три прага, които оформят красиви водопади. След изкачване на първия започват меандрите, които са много красиви. Поляната е осеяна с билки. Тук може да видите омайниче, витошко лале и куп други цветя.

Срещнах Елза със съпруга си. Тя ми е приятелка от едни медитации, а сега се занимава с Фън Шуй. Реши, че й стига до меандрите и седна да чете книга. Сигурно е била много вдъхновяваща .Съпругът й продължи с нас нагоре и ни казваше какво престои и колко остава до първото езеро.

Отдясно се извисява Зелени рид. Отляво е масива на Калбура. Зад него се крие Мальовица.

Този Зелени рид!

Докато бяхме на хижа Вада, пристигнаха две коли. От едната излязоха две момичета (мацки). Едната дългокрака, а другата стегната. Клиновете им придаваха още по-голям сексапил. След тях пристигна едно малко Ауди, с техни приятели – двойка. Тази кола сигурно е имала някакво приспособление за преминаване над ямите на пътя. Чудехме се и се маехме как са стигнали дотук. А може би, младежът е бил много влюбен в мадамата си, за да преодолее тези 4 километра. Дългокраката мацка предложи на наш Боянчо да се присъедини към тях по Зелени рид. Но нали той си е зодия Везни, започна едно велико колебание. Е, в крайна сметка не посмя да се гмурне в дълбокото.

И оттук започна един диалог между Васко и Боян за Зелени рид. Единият стар (според неговите думи) зевзек описваше, колко е страшно слизането, и че през следващите 10 години няма и да си помисли да мине по рида. А другият- колебливата Везна, го беше яд, че е пропуснал може би, шанса на живота си. И през цялото време се опитваше да навива Васко да се върнат поне оттам.

Напрежението се засилваше, защото Николинка пристъпваше по пътеката като японска гейша. Внимаваше да не настъпи някое камъче и да не изцапа новите си туристически обувчици. А наш Боянчо повтаряше, че бил в страхотна форма. Май си беше точно така. Много е лесно да летиш нагоре, като си по маратонки и едно малко раниче, в което любезния читател може да открие един кроасан и малка бутилка вода. Спестовник си е той!

Сред клека нагоре се откри един красив водопад, с височина около 3-4 метра. По-нагоре достигнахме втората тераса. Тук пътеката става мочурлива. И колкото и да се мъчи човек, все нагазва в кал и вода. Тучно зелено е! Достигаме и една колиба. Чува се музика от някакво радио. Стара каракачанка ни посреща с лай, но слава на Бога е завързана. Стопанинът, мъж на около 65 с бели мустаци, ни приветства. Беше набрал мащерка и я сушеше. Естетиката у него бе го накарала в един буркан да сложи букет от кантарион. Идилия! Гръмки хайдушки песни за Пиринска Македония се носеха из Рилската пустиня!

Оттук започва изкачването на циркусния праг. На някои места пътеката преодолява бързо височина посредством серпентини. И ето ни, на първото езеро! Паницата! А то си е наистина като голяма и дълбока паница. Два водопада се изсипват пенливо от горните езера. Водата е изумрудено зелено-синя. Красиво е! Омайно е! Почивка. Синьо лазурно небе и някое облаче за цвят. Пейзажът е пленителен. Вляво на езерото се е показал и мощния масив на връх Мальовица. Оттук прилича на огромен бизон. По темето му се виждат човечета като буболечки.

Поехме нагоре да видим и другите езера. Вдясно от мястото ни за почивка се намира кошара-заслон, където при дъжд и лошо време, туристът може да се подслони. Тук има и извор. Коне пасат на воля. Охранени и красиви! В подножието на връх Дамга или Вазов връх се намира езерото Трилистника. То е разлято.

Васко и Боян решиха все пак да минат по Зелени рид и да се срещнем на хижата. Ние с Весо обходихме другите две езера и една локва. Малката Паница е подобна на своята голяма посестрима и не и отстъпва по красота. Качихме се на една кота над езерата и видяхме дори Рибното Урдино езеро.

Циркусът Урдини езера е едно диво и красиво кътче в сърцето на Рила, което не отстъпва по красота на своя съсед – Седемте Рилски езера.

Николина си почиваше край Голямата Паница. След като се върнахме с Весо, тръгнахме обратно. Имахме ясна цел: да се приберем преди да се е стъмнило, защото имахме само един челник. За постигането й ни помогнаха и комарите, които си похапваха сладко, сладко нашата кръвчица. А в гората е тъмно през нощта. Залезът обагряше красиво горната част на ридовете. Гората бе притихнала. Имаше някакво вълшебство във въздуха.

За около 4 часа се добрахме до хижата. Беше 21:30. Васко и Боян ни чакаха час и половина. Бяха се нахранили подобаващо. Ние имахме време за едни вкусни местни пържени картофи и за една бира. Усоята на вечерта се усещаше. Стана тъмно. Хижарят и жена му се погрижиха за нас и бяха дали по една дебела дреха.

По някое време тръгнахме към София. Добре, че Васко е опитен шофьор и познава пътя. Прибрахме след полунощ.

Така бе по Урдина река!

Азарей, 2018