sanusetsalvus.com

Четвъртък, Окт 25 2018

Съветник

sanusetsalvus.com

font size decrease font size increase font size

празници,българите в Австрия „Хор на слепите акад. Петко Стайнов“

Как е бил създаден фенерът ни разказва стара приказка, споделена от Корин Батзел (Corinne Batzell).

Кръговратът на годината е бил винаги точно отбелязван от традициите на всички народи в по-древни и по-нови времена. В Австрия един от тези празници е Детското шествие с фенерите, което предшества Деня на милосърдието, познат още като празник на Свети Мартин.

В българските народни традиции кръговратът на времето се свързва пък с празника на Св. Димитър – 26-и октомври. Лесно е да забележим как изображенията на двамата светци ни водят към настроението за смелостта за важни външни дела и доброто, което трябва да развиваме като добродетел, озарени от вътрешна светлина.

Фенерчето

Живяло едно време момиче на име Ная, което цяло лято вън в градината тичало след пеперудите, скачало със скакалците, пеело с птичките и се опитвало да улови слънчевите лъчи.

Един ден, докато си лежало по гръб на ливадата, без да може да откъсне поглед от слънчевото небе, то казало:

„ Скъпи Братко Слънчо, скоро ще задухат есенните ветрове и те, ридаейки, ще заронят листата. После ще зафучи зимата, която ще ни вледени. Нощите ще бъдат дълги и мразовити”.

Слънчо избутал облаците настрана и казал:

„Да, ще бъдне тъмно и мразовито. През зимата топлината и светлината се оттеглят дълбоко навътре, където живеят скрити от погледа. През тъмните и мразовити месеци ти ще се грижиш за светлината отвътре”.

„Но – казала Ная – как да се грижа за светлината отвътре, когато навсякъде около мен цари тъмнина?” „Ще ти дам искрица от моите последни есенни лъчи, но първо трябва да направиш малка къщичка, в която да можеш да я подслониш. Трябва много да я пазиш. Тази искрица ще ти освети пътя, за да можеш да се грижиш за светлината отвътре през тъмните и мразовити месеци.” И Слънчо отново се потулил зад един облак.

Ная се прибрала у дома и започнала да мисли как най-добре да направи къщичката, в която да може да подслони слънчевата искрица. Тя взела малко цветна хартия и прекрасни есенни листа, и с лепило ги прикрепила върху външната страна на един стъклен буркан. После закрепила отгоре дръжка и се получил фенер.

Тя взела една свещичка и я поставила на дъното на своя буркан. Вече се стъмвало и тя излязла с фенера си навън. Ная вдигнала високо фенера и казала:

„ Братко Слънчо, направих малка къщичка за една от твоите златни искрици. Моля те, дай ми искрица. Ще я закрилям от сърце”.

Тогава Слънчо надникнал зад облака и рекъл:

„ Направила си красива къщичка. Ще ти дам една от моите златни искри”.

Изведнъж Ная видяла как стените на фенера се облели в светлина. Погледнала във фенера и видяла слънчевото пламъче да танцува радостно върху свещичката. Колко щастливо било пламъчето в красивата си къщичка. Колко ярко пламтяло.

„Благодаря ти, Братко Слънчо – казала Ная – благодаря ти.” И тя взела фенера и внимателно го понесла към къщи, пеейки:

На Слънчо светлината бързо намалява,

фенерът мой е време да запаля.

С лъчи да ми свети в тъмната нощ,

със светлината си да ме закриля.

Още приказки на валдорфската педагогика ТУК:

Изработка на фенера (на сн.горе) Деница Запрянова-Костова, валдорфски педагог