sanusetsalvus.com

Неделя, Мар 03 2019

Съветник

sanusetsalvus.com

font size decrease font size increase font size

Сafe Griensteidl, българите в Австрия /media.diepresse.com

Локалът затвори врати, бил е открит през 1847 г. от аптекаря Хайнрих Гринщайдл и се превърнал бързо в предпочитано място за виенските литератори.

Легендарното кафене „Гринщайл” на Михаелерплатц във Виена хлопна врати на 3-и март 2019 година. Предизвикателствата на времето го превърнаха за кратко най-напред в кафене Климт.

А новата бизнес концепция предвижда то да бъде превърнато във филиал на Била Корсо по подобие на Хернхутерхаус (Herrnhuterhaus ) или Рингщрасенгалериен , а търговската площ ще бъде 650 кв.м., съобщиха местни медии.

Известното кафене има дълга, 172-годишна история. То е било любим локал на артистите от края на 19-и век. Още при откриването си кафенето се намира на Михаелерплатц в пале „Дитрихщайн” срещу стария Бургтеатър и Хофбург.

Локалът е бил открит през 1847 година от аптекаря Хайнрих Гринщайдл и се превърнало бързо в предпочитано място за виенските литератори.

През 1848 г. кафенето временно е било преименувано на кафе ”Национал”, защото тук се събирали много политици.

То е било любимо място на виенския драматург и поет Франц Грилпарцер (1791-1872) , а също и на литературния кръг „Млада Виена“, който се създава през 1891 г.

„Гринщайдл „ се свързва и с името на австрийския учен и езотерик д-р Рудолф Щайнер (1861- 1925). Тук неговите приятели го виждат да пише парламентарни новини, статии и театрална критика, наред с това, че е частен учител и следва във Виенската Политехника.

Кафенето е било и щабквартира на работническото движение и неговите водачи, сред които Виктор Адлер ( 1852-1918) и Фридрих Аустерлиц (1862-1931).

Eто какво добави и журналистът Димо Ангелов: "Затворена е още една страница от историята на българската общност във Виена.

В продължение на повече от четвърт век - от 1968 до 1989 година в кафенето всеки четвъртък се събира (в различен състав през годините) редакционният съвет на вестник "Свободен народ" , месечно издание на българската политическа емиграция.

В различни периоди лидери са Петър Увалиев и Стефан Табаков - в последните години преди падането на Берлинската стена и преди решението на правителството на Австрия от 03.11.1989 г. да въведе визов режим за българи и да прекрати приемането на български политически емигранти.

Издавани във Виена след 1968 година броеве на българския вестник "Свободен народ" са съхранени".