Празникът на Света Агата, покровителката на Катания, е един от най-красивите празници в Сицилия. От 3 до 5 февруари - три дни на поклонение, отдаденост, фолклор и традиции. По време на празника се провежда и традиционният панаир на Света Агата. 

Процесия

Всяка година в чест на своята светица-покровителка, град Катания предлага един необикновен празник - фестивал, който може да се сравни с този на Страстната седмица в Севиля (Испания) или с Празника на тялото в Куско (Перу).

През тези три дни градът забравя за всичко останало и се съсредоточава изцяло върху честването на светицата. Празникът е смесица от набожност и фолклор, и всяка година привлича доста хора, както вярващи, така и туристи от цял свят.

Първия ден е запазен за поднасяне на свещи в чест на светицата. Според народния обичай дарените свещи на Св.Агата са толкова високи и тежки, колкото е висок и тежък този, който моли светицата за помощ и закрила. На процесията за събиране на свещите, която представлява кратка обиколка из улиците на града до катедралата, присъстват най-висшите религиозни, граждански и военни власти. 

В процесията се включват и две церемониални карети от XVIII в., които някога са принадлежали на Сената, управлявал града, и единадесет „канделатора “- големи свещи, представляващи гилдиите или занаятите. Вечерта на първия ден от празника завършва с грандиозен спектакъл от фойерверки на площад Дуомо.

Фойерверките по време на празника, на Света Агата, освен че изразяват голямата радост на вярващите, придобиват особено значение, защото те ни напомнят, че покровителката, мъченически загинала на жаравата, винаги бди над вулкана Етна и пази от евентуални изригвания и пожари. 

Най-вълнуващият ден е 4 февруари, защото тогава градът се среща за първи път с бюста на неговата светица-покровителка. Още от ранни зори улиците на града се изпълват с граждани, които носят традиционната дълга до глезените риза наречена „сакò“, тя е един вотивен саван от бял плат, дълъг до глезените и пристегнат на кръста с шнурче, черна кадифена шапка, бели ръкавици и всички те размахват бяла кърпа.

Тази бяла риза е същата като онази, която жителите на Катания са носили като нощница, когато през 1126 г. са тичали, за да посрещнат реликвите на светицата, които Джислиберто и Госелмо са донесли от Константинопол.

Но през вековете оригиналната нощница придобива също така и значението на така нареченото „покайно облекло“; според някои бялата дреха от плат е интерпретация на литургична роба, черната шапка напомня за пепелта, с която каещите са посипвали главите си, а шнурчето на кръста представлява болката и мъчението. 

За да се отвори желязната порта на катедралата, в която се пазят реликвите на светицата, са необходими три различни ключа, всеки един от тях се съхранява от различен човек: единия се държи от ковчежника, втория от церемониалмайстора, а третия от настоятеля на катедралния капитул.

Когато третият ключ отключи вратата на малката стаичка, в която се съхранява бюстът и феркулото, усмихнатото и спокойно лице на Света Агата излиза от малката стаичка при нарастващата радост на вярващите, които нямат търпение да я видят отблизо.

Блестящ от злато и скъпоценни камъни, бюстът на Света Агата е издигнат върху сребърния ренесансов феркулум, облицован с червено кадифе - цветът на кръвта на мъченичеството, но и цветът на кралете.

Преди да напусне катедралата и да тръгне за традиционното шествие по улиците на града, жителите на Катания посрещат своята светица-покровителка с тържествена литургия, отслужена от Архиепископа. Сред грохота на празничната стрелба, бюста заедно със скъпоценния ковчег биват вдигнати и положени в каретата за процесията, която ще премине през улиците на града. 

Обиколката и шествието на 4-ти февруари продължават през целия ден. Процесията преминава през местата, където светицата е била мъченица, и проследява събитията от битието ѝ, които са преплетени с битието града: катедралата, местата, където е била измъчвана, минава се набързо, без да се спира, сякаш за да се спестят на светицата тъжните спомени от случилото се. Спира се и на пристанището, откъдето едно време, опечалените и безпомощни жители на Катания са видели как мощите на светицата са заминали за Константинопол.

След това процесията спира при колоната на чумата, която напомня за чудото, извършено от Света Агата през 1743 г., когато градът е бил пощаден от чумната епидемия. Млади мъже водят шествието преминавайки през тълпите, които се струпват по улиците и площадите. Четири или пет хиляди от тях, на смени теглят тежката количка наречена „ферколо“.

Всеки носи торбичка с вотив и с малки крачки се промъква през тълпата, за да повлече феркулума, който тежи 17 квинтала, когато е празен, но може да достигне и до 30 квинтала, когато е натоварен с ковчега, бюста на светицата и свещите.

В ритъм и с размахване на бели носни кърпички те викат между тълпата : граждани, граждани, всички ние сме вярващи, „semu tutti devoti tutti“, граждани, „viva sant'Agata“, осанна, което означава също: "Sant'Agata è viva" ("Света Агата е жива"). Обиколката приключва късно вечерта, когато „феркулумът“ се завръща в катедралата. На този ден се носят червени карамфили в знак на мъченичеството на светицата. 

На 5 февруари червените карамфили (символ на мъченичеството) се заменят с бели (символ на чистотата). Късно сутринта в катедралата се отслужва понтификална служба. По залез слънце започва втората част на процесията, която се вие по улиците, в центъра на Катания и пресича „Борго“ - кварталът, който е приел бежанците от Мистербианко след изригването и пожарът през 1669 г.

С най-голямо нетърпение се очаква преминаването през улица "Сан Джулиано", която поради своя голям наклон е най-опасната точка от цялото шествие. Тя представлява изпитание за смелостта на всички онези, които съпровождат светицата. Според това как е преодоляно препятствието на стръмнината, се тълкува като небесен знак за добър или лош късмет през цялата година. 

На разсъмване на 6 февруари „ферколото “с мощите пристига на Виа Крочифери. Това е момента, в който светицата се сбогува с града преди края на празненствата. През цялата нощ хиляди граждани в бели одежди смело прекарват нощния студ, викайки „Viva Sant'Agata“ - „ Да живее Света Агата“, това е един момент, изпълнен с магия и духовност.

В този момент, когато обстановката внезапно се усмири, се надига ангелското пеене на монахините от намиращият се наблизо манастир. Произходът на текста и музиката не са много ясно, макар че, според една легенда негов автор е един сицилианец на име Тарало, който го е композирал специално за монахините от манастира „Сан Бенедето“.

Късно през нощта фойерверки отбелязват края на празненствата. Когато Катания връща ковчега и реликвария в малката стая на катедралата, белите одежди наречени „сакò“ вече не миришат на чисто, лицата са белязани от умора, мускулите болят, гласът е сведен до тънка нишка, но удовлетворението от триумфалното пренасяне на бюста на Света Агата по улиците на Катания изпълва всички с радост и удовлетвореност. 

Всички силно вярващи ще трябва да почакат няколко месеца до летния празник на светицата, който се отбелязва на 17 август или до следващата година, когато отново от 3 -ти до 5-ти февруари, ще могат да видят отново усмивката на доброто лице, на светицата, която е била мъченица за спасението на вярата и, на жителите на гр. Катания.

Тази година сле две годишна пауза жителите на Катания и многобройните туристи ще успеят отново да се насладят на традициите за Празника на св.Агата - покровителка на града. 

За всички онези, които ще бъдат в Източна Сицилия от 03.02 до 05.02 не пропускайте възможността да видите празничната процесия и да опитате някой от типичните сладкиши! 

"Minna di vergine " или гърда на девица е един типичен сладкиш с пандишпанов блат, крем от рикота, бадемова паста и захарна глазура.

.
За контакти с Людмила Кирилова

Lyudmila Kirilova

Accompagnatore turistico ufficiale per la Sicilia e l'Italia (BG,IT,ING,RU)
cell.3405968895
Unabulgaraapalermo
Traduttrice ed Interprete Freelance-
CTU- CTP- Tribunale di Palermo BG>< IT RU>IT, Socio ordinario ANITI n.3472
Mediatore Linguistico ISMETT