Историята познава много владетелки, възкачили се на трона, отстоявали правата си и тези на своите деца и не на последно място, допринесли за възхода и развитието на своите държави. Една от емблематичните личности безспорно е Мария Терезия, владетелка на Австрия и императрица на Свещената Римска империя. В продължение на 40 години тя управлява и оставя забележителни достижения както във вътрешната, така и във външната политика. Ярка представителка е на т.н. Просветен абсолютизъм.

Мария Терезия се ражда на 13 май 1717 година във Виена като дъщеря на императора на Свещената Римска империя и владетел на обширната Хабсбургска монархия Карл VI. Тъй като баща й остава без мъжки наследник, през 1713 г. той издава т.нар Прагматичната санкция, съгласно която и жени могат да наследяват короната. Според едни сведения Мария Терезия отрано е подготвяна за държавното управление, докато според други е точно обратното. Момичето и сестра му Мария Анна получават изключително всестранно образование – освен математика, латински и немски, който Мария Терезия говори със силен виенска акцент през целия си живот, научават и испански, италиански и френски. Любопитен факт е също, че по време на карнавали тя обича да се облича като… кръчмарка.

През 1736 г. младата наследница се жени за лотарингския херцог Франц Стефан. Една година по-късно той командва австрийските войски по време на войната с Османската империя (1737-1739 г.), когато те достигат българска територия. Във военното дело обаче съпругът й няма успех, а освен това, му липсва политически талант за разлика от таланта на съпругата му.

През 1740 г. Карл VI умира и Мария Терезия застава на трона като ерцхерцогиня на Австрия, кралица на Унгария и Чехия. Правата й обаче са оспорени от мощна коалиция, в която влизат Прусия, Бавария, Саксония и Испания. Избухва т.н. Война за австрийското наследство и борбата е на живот и смърт. Тук трябва да отдадем дължимото на младата владетелка, която проявява решителност и целеустременост, като произнася пламенна реч в унгарския парламент, държейки на ръце новородения си син Йосиф и успява да привлече на своя страна унгарските благородници.

През 1745 г. със съпруга си стават император (под името Франц I) и императрица на Свещената Римска империя (хората неправилно я смятат за императрица, Мария Терезия бе съпруга на император, майка на император, а по-късно и вдовица на император). Войната продължава осем години, завършвайки с Аахенския мир през 1748 г., съгласно който владетелката губи Силезия, отнета й от Фридрих II Велики, краля на Прусия, но запазва всички останали владения и правата й са признати. Това поражда несъмнено уважение към нея в цяла Европа. По-късно, разбирайки за смъртта й, пруският крал ще напише:,,Аз воювах с нея, но никога не бях нейн враг“.

През 1756 г. императрицата влиза в Седемгодишната война, която продължава до 1763 г., като безуспешно опитва да си върне Силезия, а през 1772 г. участва в Първата подялба на Полша. През 1777 г., без война, използвайки заплахи, подтиква Османската империя да й отстъпи Буковина.

Не по-малко важни са делата на Мария Терезия във вътрешната политика. Макар и ревностна католичка, тя разбира добре, че страната има нужда от реформи. Затова насърчава образованието, науките и изкуствата, както и промишлеността. Полага се началото на образованието на обикновения народ. Откриват се училища, манифактури, започва активно засаждане на картофи. Открита е Терезианската военна академия. Забранени са мъченията, а през 1773 г. е разпуснат Йезуитският орден. През 1768 г. е издаден нов наказателен кодекс или Nemesis Theresiana. Учреден е и Държавен съвет. В своята дейност владетелката има помощта на своите дейни съветници, като Герхард фон Свитен и граф Хаугвиц, впоследствие княз Кауниц.

Мария Терезия оказва неоценима подкрепа на банатските българи, потвърждавайки с грамота правото им на самостоятелна община. През 1772 г. удостоява с наследствена графска титла и право на герб Пеячевичи, българи католици, избягали след Чипровското въстание и ги причислява към хърватската аристокрация. Мария Терезия е ценена високо от образованите хора на своето време, като Йозеф Хайдн й посвещава симфония, наричайки я на нейно име (Симфония №48 "Мария Терезия" в до мажор).

Освен това, именно тя забелязва малкия Моцарт (според един анекдот, 7-годишният Амадеус изнесъл концерт пред Мария Терезия и след това седнал в скута й ). От друга страна, реформите й са по-скоро колебливи, но тук трябва да се вземе под внимание, че за сложен конгломерат като Свещената Римска империя по-решителни мерки биха довели до революционен взрив, както става във Франция в края на 1780 година.

Семейните въпроси в живота на Мария Терезия също заемат значимо място. Тя ражда 16 деца на съпруга си, като двама сина, Йосиф II (неин съвладетел от 1765 г.) и Леополд II, я последват на трона, две дъщери стават абатиси, а едната дъщеря, Мария-Антоанета, е кралица на Франция и през 1793 г. е гилотинирана по време на Френската революция.

Ако сравним Мария Терезия с  другата голяма фигура на Просветения абсолютизъм – Екатерина II Велика, виждаме разликите. Руската императрица сяда на трона с помощта на заговор - срещу собствения й съпруг цар Петър III. Другата разлика е, че руската владетелка е близка на идеите на Просвещението.

След 40-годишно управление Мария Терезия умира на 29 ноември 1780 г. във Виена, като последните й години са мрачни заради кончината на съпруга й през 1765 г. Внушителен паметник в столицата почита нея и най-познатите лица от нейното управление: най-вече съветници и генерали. През 2017 г. излиза минисериал, посветен на живота и делото й, в който в младостта си е изиграна от актрисата Мари-Луизе Щокингер. В заключение може да се каже, че Мария Терезия несъмнено е една от най-влиятелните фигури на 18 век.

Източници:

ЭСБЕ/Мария Терезия: https://ru.wikisource.org/wiki/%D0%AD%D0%A1%D0%91%D0%95/%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%A2%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D1%8F
Adam Wandruszka . Maria Theresia. Deutsche Biographie. NDB 16(1990):
https://www.deutsche-biographie.de/118577867.html#ndbcontent
Наталия Басовская. Все герои мировой истории, 2018. Мария Терезия. Призрак величия:
https://www.e-reading.life/chapter.php/1077410/98/nataliya-basovskaya-vse-geroi-mirovoy-istorii.html
Национален исторически музей. Официална фейсбук страница
https://www.facebook.com/NationalMuseumOfHistoryBulgaria/posts/%D0%BC%D0%BE%D0%B6%D0%B5-%D0%B1%D0%B8-%D0%B3%D0%BE%D0%BB%D1%8F%D0%BC%D0%B0-%D1%87%D0%B0%D1%81%D1%82-%D0%BE%D1%82-%D0%B2%D0%B0%D1%81-%D1%81%D0%B0-%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%B0%D0%BB%D0%B8-%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%81%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%B0-%D0%BF%D0%BE-%D0%B1%D0%BD%D1%82-%D0%B7%D0%B0-%D0%B8%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%86%D0%B0-%D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D1%82%D0%B5/1331385906962415/
IMDb. Мария Терезия (TV Mini Series 2017-2021): https://www.imdb.com/title/tt6777286/?ref_=nv_sr_srsg_0_tt_3_nm_5_in_0_q_Maria%2520Theresia