Легенда за снежното кокиче
Пролетното цвете със снежнобелите камбанки е същински лекар. 
Кокичето цъфти в снега, напук на мразовитото време.
 
Легендата разказва, как
когато Господ завършил своето Творение, когато трева, дървета, растения и цветя се показали в най-великолепни цветове, тогава най-накрая създал снега. Но него оставил без цвят. Своят цвят трябвало снегът сам да си го избере. 
 
Тогава снегът отишъл при тревата, лилията, теменужката, розата и слънчогледа и помолил всекиго от тях: „Дай ми нещо от твоя цвят!”. Обаче никой не искал да чуе молбата му. Те дори се изсмели на странната му идея. 
 
Тъжен седнал снегът на пътя и се завайкал: „ Ако никой не ми даде от цвета си, ще остана невидим  като вятъра, който никой не забелязва. И ще бъда също толкова необичан, колкото и той.” 
 
Снегът си мислел,че никой не слуша неговите думи. До него, обаче едно малко незабележимо кокиче, което било израснало от пръстта, го чуло. И то го заговорило: „Ако ти харесва моето скромно палтенце, можеш с удоволствие да го вземеш.” Благодарен, взел го снегът и оттогава е бял. 
 
И до днес кокичето е единственото цвете, което снегът търпи близко до себе си. 
 
Снежното кокиче(Galanthus) често се бърка с пролетното блатно кокиче (Leucojum vernum), което е друг вид. Пролетното кокиче е по-едро, има по-широки листа и връхчетата на цветчетата са зелено-жълти. Именно то е основна суровина за лекарството нивалин, прочуто в цял свят. Препаратът е разработен в България.
Прочетено 6666 пъти Последна промяна от Вторник, 24 Януари 2023 18:00
Регистрирай се за да оставиш коментар
Top
We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…