Името аспержи (Asparagus officinalis) идва от гръцкото аспарагус, което е в превод означава младо стъбло - ядивната част на растението. 

То идва от топлите региони на Южна и Централна Европа, Северна Африка и Близкият Изток. Вирее особено добре на бреговете на реки. Отглежда се като култивирано като зеленчук. 

Градинарите различават бяла и зелена аспержа. При бялата стъблата се събират преди да поникнат над почвата.  

Сезонът им е от април до юни и са особени ценени като зеленчук. В Германия по-скоро се търси бялата аспержа, а в англоговорящите страни - зелената.

В Австрия също повече е търсена бялата аспержа, зелената е внос най-често от Испания. Полето на Мархфелд (Долна Австрия) около едноименната река е известно с производството на аспержи. (То е близо до словашката граница и е прочут земеделски регион.)  

Аспержите са известни не само като зеленчук, но и лечебно растение. В Китай напр. са използвани някои от разновидностите му за лечебни цели ощепреди 5 хил. години срещу кашлица, язви и проблеми с пикочния мехур. 

Египтяните също са го използвали, гърци и римляни се запознали с него през 2 –и век пр. Хр. Тогава като лечебно растение било използвана диворастящата аспержа, която според древния лекар Диоскурид действа диуретично и разхлабително, а също така можело да помогне и при жълтеница. С тези индикации аспержата била препоръчвана до 19-ти век.

Благодарение на римляните и тяхната култура аспержата проправила своя път през Алпите и достигнала отвъд тях. Със залеза на римската култура обаче изчезнал и добива на аспержи.  

Чак през 16-ти век засаждането им е споменато отново. Аспержата се считала на софрата на благородниците за скъп деликатес.
В по-ранните векове корените на растението били използвани като лечебно средство, докато семената - като заместител на кафето. 

Консумацията на аспержи в световен мащаб нараства с всяка изминала година.

Интересен факт е, че България е била един от производители на аспержи в Европа до 1944 г. и за много българи този зеленчук не се смята за екзотичен. След това за дълго време изчезва от пазара ни, но сега вече има български производители, чиито продукция е на високо ниво. 

Ето съдържанието, изразено в цифри за 100 гр. свеж продукт: енергия – 85 кДж (20 ккал), въглехидрати – 3,88 г, мазнини – 0,12 г, белтъци – 2,2 г, захари – 1,88 г, хранителни влакнини – 2,1 г; витамини А (бета каротен) – 38 мкг, лутеин – 449 мкг, витамин В1(тиамин) – 143 мкг, витамин В2 (рибофлафин) – 141 мкг, витамин В3 (ниацин) – 978 мкг,

витамин В5 (пантотенова киселина) – 274 мкг, витамин В6 – 91 мкг, витамин В9 (фолиева киселина) – 52 мкг, холин – 16 мг, витамин С – 5.6 мг, витамин Е – 1.1 мг, витамин К – 41 мкг; калций – 24 мг, желязо – 2 мг, магнезий – 14 мг, манган – 0.15 мг, фосфор – 52 мг, калий – 202 мг, натрий – 2 мг, цинк – 0.5 мг. (Тегловната мярка „мкг“ – микрограма, е една хилядна от милиграма и една милионна част от грама.). 

В коренищата и в цялото растение се съдържат инулин, стероли, сапонини, гликозиди, флавоноиди и други биологичноактивни вещества. От аспарагус е изолирана и идентифицирана за пръв път аминокиселината аспарагин, която получава наименованието си от растението. 

За лечебни цели се използва коренището с корените (Rhizoma et Radix Asparagi), събрани през септември – ноември, и надземната част (Herba Asparagii), която се бере напролет на диворастящия аспарагус. Те имат многостранно действие: диуретично, разширяване на кръвоносните съдове, снижаване на повишено артериално налягане, засилване на сърдечните съкращения и др.

Народната медицина прилага дрогата при отоци и задръжка на течности в организма, при хипертония и други заболявания на сърдечносъдовата система, при бъбречнокаменна болест, трудно уриниране, заболявания на простатата, заболявания на черния дроб, възпаление на червата, газове, виене на свят и припадъци, хистерия, подагра, ревматизъм, захарен диабет, импотенция, глисти. Препоръчва се като средство за увеличаване на млякото у кърмещи жени. 

Външно се използва за компреси при лунички на лицето, за налагане на лапи при гнойни пъпки и трудно зарастващи рани, за бани при обрив. 

За хранителни цели се използват само младите филизи на аспарагуса, преди да се оформят листата. Консумирани в сурово състояние понякога могат да предизвикат гадене и диария. Въпреки това, през последните години, аспержи се консумират сурови, като салати. Обикновено те се варят 10-15 мин или се готвят на пара.

Сервират се като предястие или като гарнитура към зеленчукови и месни ястия. Използват се и като съставка в супи и яхнии. В азиатската кухня или в китайски и японски ресторанти аспержите се пържат, самостоятелно или с риба и месо. Като деликатес се смятат аспержи на скара върху дървени въглища. За продължително съхранение се консервират чрез мариноване или осоляване, посочва проф. Пенчо Далев. 

Яденето в по-големи количества на аспержи може да предизвика някои промени в урината – най-вече да променят мириса й към доста неприятен. През 1980 г медицински институти във Франция, Китай и Израел изследват този феномен и достигат до извода, че това не е патологично състояние, а резултат на обмяната на веществата в организма. 

При приготвление в кухнята е много „чувствителен” зеленчук. Той се изважда внимателно от почвата, за да не се нарани, което важи и при обработката му. Има стотици рецепти за приготовление на аспержи.  

Eто и професионални съвети на кулинари, които дават следните правила за използване на аспержи в храната: 

– аспержите се използват млади и свежи – те са зелени и изглеждат сочни и лъскави, със затворени главички и диаметър не повече от 12 мм;
– непосредствено преди готвене, се изрязва малко от долната част на стъблото – при по стари аспержи цялата долна част е вдървена и не става за ядене;

– най-простите и ефективни начини за приготвяне на аспержи са: бланширане, задушаване в растителна мазнина, варене в подсолена вода и на пара;
– бланшират се за 3-4 минути във вряща вода, след което веднага се потапят в студена вода;
– задушават се в мазнина – по младите за 2 мин, по-старите за 3-4 мин;
– варят се не повече от 5-6 мин. 

В немскоговорящото пространство се счита, че на 24-и юни (отбелязван в България като Еньовден) свършва сезона на асержите. Производителите знаят, че вкусният зеленчук, изваден след тази дата ще навреди на плодородието на почвата.