Думи за медитация
Книгата на Любомир Розенщайн "Планетата на щастието: думи за медитация“ (издателство”Колибри”) е книга за вътрешната сила и нейния източник дълбоко във всеки от нас. Авторът - НЛП-майстор и йога-майстор с дългогодишен опит в променените състояния на съзнанието - възражда магическата, позната от древността сила на думите да променят психичните състояния и да водят към спокойствие, равновесие, светлина и увереност, така необходими ни днес. Това е книга, която дава подкрепа и вдъхновение, когато си в труден или тъмен участък от пътя. Това е още и книга за психологията на вътрешното кино: за възможностите сами да избираме пътеки в живота във всеки момент от линията на времето, където ние решаваме как да изпращаме миналото и как да посрещаме бъдещето си сега – за да бъдем по-успешни, по-добри и повече себе си.
„Планетата на щастието: думи за медитация“ е книга за нови, вълнуващи и далечни хоризонти. Те са скрити и спотаени в нас и чакат да станем откриватели. Достатъчно е само да насочим поглед към тях, да чуем отново техния зов и да усетим – съвсем както в детството – радостта, нетърпението, дори тръпката да започнеш да живе- еш наистина на тази планета, която често ни се струва във всекидневието само територия на тъмнина, болка, мъгла, страдание, но може да бъде със сигурност и изпълнената с ярки цветове, удивителна планета на щастието.
Откъс от книгата
Новата година е едно бяло обещание. Страниците на календара още не са запълнени и времето, което всъщност няма начало, край или посока, тепърва ще се вмества в клетките на разчертаните от нас дни. Годините са човешко изобретение и като такова, те трябва да ни служат. Призвани са не да събуждат у нас страх, че толкова бързо и напусто отминават; че отново трябва да откъснем поредния лист и да се разделим с едно парче от съществуванието си, което няма да се върне – призвани са не да подхранват в нас гущерите на отчаянието, а да ни хранят с надежда.
Разделянето на времето по листове и графи, наименуването на времето е само поетична метафора и от нас зависи къде ще я вградим – дали в песен за носталгията, или в песен за очакването, докато сме на пътя...
Спомням си сега как като малко дете стоях до прозореца на стаята и наблюдавах движението на колите отвън. А улицата беше голяма и имаше много коли, и може би обичах да си представям как съм в една от тях там, долу, и сега минавам по тази улица, и дори забелязвам може би това любопитно дете горе на прозореца с неговия изпълнен с любопитно очакване поглед. И може би му махам с ръка и му казвам: и ти си вече на пътя, и ти си вече участник в това удивително пътешествие напред, което се нарича живот, и в което след тази улица те чакат други улици, пътища, гледки, години, преживявания, цели, мечти, указателни табели, важни неща, хора, пейзажи, подробности,хоризонт с далечни планини или морета...
И ти си пътешественик, и ти си навигатор, и ти избираш накъде да поемеш, накъде да продължиш, къде малко да спреш, за да си поемеш дъх или да се обърнеш назад, или да се загърнеш. И няма защо да се страхуваш, че ще пропуснеш нещо важно, защото ти избираш кои са важните неща и ти решаваш кои са важните неща, и ти събираш важните неща, а другите пропускаш край себе си – нека да си отидат – край прозорците, по вятъра, с тихо свистене...
И по време на пътуването има много нови възможности да избереш накъде да поемеш или малко да се върнеш, или да избереш друга посока, да смениш направлението, защото нещо ново е научено или нещо непознато изведнъж е станало важно и интересно за теб, или просто защото вътрешният ти глас ти говори сега: промени посоката... Промени посоката...
Отначало – може би съвсем тихичък шепот, заглушен от шума на моторите, но постепенно все по силно – на всяко ново кръстовище, на всеки пропуснат отново шанс да промениш своето направление... И ако по пътя някои слушат радио, а други вземат участие в делничните разговори на спътниците си, аз ти казвам по пътя да слушаш себе си. Когато страховете са вече назад, невидими, микроскопично далечни, неможещи да ти попречат.
И аз си спомням като дете, че улицата имаше две посоки. И по двете се точеха непрекъснато върволици от коли, и може би на тази възраст още имах наивното детско разбиране, че едните отиват, а другите се връщат; едните пристигат, другите заминават; едните тепърва започват, а другите са на края на своето пътуване... И още не разбирах, че пътуването винаги има две посоки, дори и по най еднопосочната улица; както и дишането винаги има две посоки; както и планината; както и морските вълни... И че няма значение дали сега се изкачваш, или слизаш, дали сега си с прилива, или с отлива, дали се носиш по лявото платно, или по дясното – докато вземаш участие в движението, навсякъде възможностите за нови географски открития, за нови гледки, за нови светове са неограничени. Освен от твоя собствен страх да продължиш... да продължиш... да продължаваш...
Но тогава аз бях само в началото. Тогава аз бях още горе, зад прозореца на детската стая, и още не разбирах, че вече съм там, на улицата; там, в потока от коли и хора, които се носят, понякога изнервени, понякога в чудесно настроение и си свирят с уста, понякога напълно унесени в това, което сега наричаме дълбок транс; понякога замечтани за целта, понякога отплеснати в думите, понякога затворени в себе си, понякога усмихнати, понякога заслушани в някоя песен, понякога обхванати от възбуда, понякога просто уморени, отегчени или отчаяни от безкрайната монотонност на асфалта и маркировката... Защото само не са се научили понякога да хвърлят и поглед настрани, да вдигат очи, да откриват може би едно малко замечтано дете там, горе, зад прозореца...
Тогава аз още не разбирах, но вече усещах, че няма нищо по хубаво от новия календар – от новия ден,
от новата седмица, от новата година, които обещават ново пътуване... И че след всяко заспиване следва събуждане, което обещава ново пътуване. И че след всяка нощ следва изгрев и след всяка буря – хубави дни. И че няма значение колко тъмно е навън сега, а само очакването денят отново да изпълни всичко със светлината си. И че ние като хора сме се научили да акумулираме енергия, за да можем да продължим движението на фарове дори и в най тъмното време...
