Епохата на първите Каролингски владетели на Франкската държава през VІІІ и ІХ в. създава благоприятни условия за разцвет на латинската литература и особено на поезията. Сред кичестия тематичен букет от поетични творби обаче има твърде много стихове, които остават приковани към своите антични и раннохристиянски образци. Измежду тях трудно се забелязват отделните стръкове пъстра и вдъхновена поезия, но все пак свежи и ароматни средновековни поеми не липсват.
Една от тях е „De cultura hortorum“ („За градинарството“) на Валафрид Страбон на издателство „Изток-Запад”. Всеки, който някога се е грижил за своя градина, ще познае както трудностите, така и радостите си в тази поема. Личността на нейния автор - средновековен монах по един забележителен начин събира в себе си качествата на блестящ поет и теолог, наставник на бъдещия крал Карл Плешиви, със скромното битие на манастирски градинар. Той рисува билките в градината си с поетичната четка на Вергилий, а в описанието на лечебните им свойства съчетава античната писмена традиция с практическия си опит. Наред с полезните рецепти, в стиховете му има умиление, любов и възхита пред Божието творение, които извикват в съзнанието образите на ароматна мента, разцъфнали рози или дъхави бели кремове. За Страбон растенията са чудеса, които имат силата да хранят и лекуват тялото, но също и да облагородяват душата.
Настоящето издание на „De cultura hortorum“, предлага за пръв път на българския читател оригиналния текст на поемата, състоящ се от 444 стиха, превод в проза и обширна уводна студия и коментар. Уводът проследява както житейския път на автора и бурния исторически фон на епохата, така и развитието на манастирските градини през вековете, възникването на бенедиктинското монашество и неговата роля за развитието на манастирската медицина.
Коментарът предлага критично разпознаване на описаните от Страбон растения и информация за свойствата им според античните автори и за съвременната им употреба и разпространение. Дава препратки към фактологичните и поетичните източниците на поемата и обяснява реалиите и трудните места в текста.
