Той е наръчник за всички, които искат да отглеждат продукцията си по биодинамичен начин.
Календарът на Мария Тун излиза за 56-и път. В него са разгледани различните компости, обърнато е внимание за приложението на копривата, както и е разгледано аме сеитбооборота и отглеждането на картофите.
И както винаги - многообразие от препоръки за градинари, земеделци, пчелари, винари, които искат да отглеждат продукцията си по биодинамичен начин.
Изпращането на книгата по пощата при заплащане с пощенски запис и по банков път е за сметка на издателите. Заявки се приемат на имейл Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. или Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. или на телефон + 359 883478980;
Коя е Мария Тун?
Мария Тун израства във ферма близо до Марбург (Германия). По време на Втората световна война тя работи като медицинска сестра и санитарка. Омъжва се за Валтер Тун – художник и антропософ, работещ като учител по изкуство в едно валдорфско училище, с когото Мария се запознава по време на войната. Чрез него в началото на 40-те години Маря Тун се докосва до биодинамичния кръг на Тюрингия.
Отдадена градинарка, Мария Тун е вдъхновена от антропософията на Рудолф Щайнер и това я мотивира да наблюдава по-старателно своите растения. Като ползва посевния календар на Рулни, съобразен с лунните фази, в продължение на девет години, от 1952 нататък, Мария Тун наблюдава връзката между положението на Луната в зодиакалните знаци и растежа на репичките в зависимост от времето на засяване.
Благодарение на това тя извежда четири различни типа развитие на растенията в зависимост от четирите елемента. Първата публикация по този въпрос излиза през 1963 година като календар на посевните дни.
В системата на Мария Тун растенията се разделят на четири групи. В първата попадат всички плодни дръвчета и житни култури. Във втората са кореноплодните – типичен техен представител е морковът. Логично е тук да са и картофите, но по въпроса още се спори – дали те всъщност са корени, или семе. Трета е групата на листните зеленчуци като зеле, лапад, маруля, киселец. Последна и най-малка е тази на цветните растения – само 3 са познатите, от които именно съцветието използваме за храна – броколи, карфиол и артишок. Тук обаче попадат и всички цветя. Именно в календара се крие отговорът защо ако откъснеш цъфнали нарциси, зюмбюл или лале, във вазата те понякога вехнат за ден, а в други случаи са „усмихнати" и повече от седмица.
