Сборникът „Поезия“ обхваща любовна лирика от сборниците „Оди“ и „Любовни стихове“, вдъхновени от възлюбените на Ронсар - Касандра, Мари и Елен, на които той посвещава безсмъртни сонети. Тази значителна част от творчеството му е и най-стойностната и има най-големи шансове да достигне до съвременния читател.
Вероятно тъкмо затова Кирил Кадийски, съставител на настоящия сборник, й е отдал своите предпочитания. Поднесен редом с оригинала, българският вариант на сборника е поредно доказателство, че с истинската поезия ценителят на художественото слово може да прекоси границите на времето и пространството.
Освен това съществува и хипотеза, че Пиер дьо Ронсар е потомък на Орфей. Има и още една причина ние, българите, да се прекланяме пред безсмъртните творения на Ронсар и да посягаме с пиетет към тях - неговият предполагаем български произход.
Предците му са от старо благородническо потекло с български корени от XIV век. За това свидетелстват известните стихове от „Елегия за Реми Бело”: Предците ми от край суров са, мой поете, там Дунавът студен на Тракия съсед е; в земите си – отвъд Унгария…
Геният на Пиер дьо Ронсар (1524-1585) го нарежда до Петрарка и Шекспир. Член на групата от седем поети „Плеяда“, които, чрез подражание на античните образци, целят обнова на националната литература, Ронсар във висша степен допринася за кодифицирането на френския език и еманципирането му спрямо латинския, както и за обогатяването на френската поетическа традиция.
Наречен от съвременниците си „принц на поетите“, с лириката си той предизвиква сетивата, разпалва въображението, позволява ни да се вгледаме по-ясно в собствената си душевност и ни насърчава да преосмислим отношението си към природата, хората, поезията. Томчето е на пазара благодарение на издателство "Колибри".
