Макар че за първи път книгата на Карло Колоди е публикувана като самостоятелно издание през далечната 1883 година, то и до днес си остава класическо произведение в детската литература.
Интересен факт е, че Pinocchio идва от италианското pino, “бор” – дървеното трупче, от което Джепето издялва човечето.
Пинокио е жива кукла, която заради своята наивност и заради стремежа си към лесен и безгрижен живот се озовава в редица трудни и опасни ситуации, като неведнъж животът му е в опасност. Накрая започва живот за пример, като учи, работи и се грижи за татко Джепето. Пинокио е възнаграден за своята доброта – на финала се превръща в истинско момче.
„Приключенията на Пинокио“ (ИК"Труд") е адаптирана многократно, като някои версии се придържат към оригинала, а други интерпретират историята по-свободно. По книгата са правени игрални и анимационни филми за киното и телевизията, театрални постановки, мюзикъли, опера.
През 1936 г. Алексей Толстой написва известната руска интерпретация на историята за дървеното човече – „Златното ключе или приключенията на Буратино“ - така позната на по-възрастните читатели. Сред известните филмови версии са анимационният „Пинокио“ (1940) на “Дисни” и игралният „Пинокио“ (2002) на режисьора Роберто Бенини.
Авторът на "Пинокио" - Карло Лоренцини Колоди е роден на 24 ноември 1826 година във Флоренция. Колоди е псевдоним — име на красиво градче в Италия, в което е родена майката на писателя. Той умира, без да подозира, че неговите произведения ще го направят световноизвестен.
По подобие на алегорията в историята на най-известния му герой, Пинокио накрая заживява свой собствен живот, отделен от този на своя автор.
