Силно разстроена, почти без да спи, тя нахвърля на хартия своите размисли за сблъсъка на цивилизациите, за радикалния ислям, за тероризма и необходимата решителна борба с него, за опасностите от прекалената толерантност. Първоначално прочутата италианска журналистка разкрива своите мисли и силни емоции в едноименна статия за италиански вестник. По-късно тя издава пълния текст на „Гневът и гордостта” в книга, която поставя началото на трилогия, завършила със Силата на разума.
Текстовете на Фалачи са гневни, безкомпромисни, крайни и предизвикват остри полемики, продължаващи и до днес. Мнозина не са съгласни с позициите ѝ – обвиняват я в расизъм, ксенофобия и дори фашизъм. За други обаче Ориана Фалачи се е превърнала в пророк на една нова епоха на несигурност, религиозни и етнически конфликти, а в „Гневът и гордостта” е предрекла случващото се в момента в Европа и Близкия изток и е отправила едно силно послание към западната цивилизация – да се бори на всяка цена за своето оцеляване.
Ориана Фалачи (29 юни 1930–15 септември 2006 г.) е едно от най-известните имена на италианската журналистика, която провокира света с нападките си към исляма след атентатите от 11 септември 2001 г. Още 14-годишна се противопоставя на нацизма в родния си град Флоренция; по-късно става репортер и пише остри критични статии за поствоенното общество. През 60-те години на XX в. работи като военен кореспондент във Виетнам, Близкия изток, Южна Америка, отразява индийско-пакистанската война, пише за медии като „Ню Йорк таймс“, сп. „Лайф“ и лондонския в. „Таймс“. Налага собствен стил в журналистиката със своите конфронтационни и персонифицирани интервюта чрез разговорите си с личности като Хенри Кисинджър, палестинския лидер Ясер Арафат, иранския шах, аятолах Хомейни, режисьора Фредерико Фелини, Индира Ганди, гръцкия революционер Александрос Панагоулипос, Голда Меир, Лех Валенса, Фидел Кастро, Муамар Кадафи, Дън Сяопин, актьора Шон Конъри и още много други знаменитости.