Книгата, казва поетът Петър Петров, съдържа не само обществено ангажирани, но и по-интимни текстове, които загатват мимолетните възходи и лични провали, издават триумфиращата от вдъхновения, но и в същото време осквернена и опожарена от неподозирани похищения чувствителност във века на непредсказуемото живеене по пътя на произвола. 

Авторът допълва, че е неустоимо изкушението да изследва неочакваните обрати в писането, да намира нови пролуки отвъд езиковите правила, но и да поддържа собствен стил на изразяване. Поезията, посочва той, е инстинкт, право на личен отговор в епохата на тоталната безотговорност, но и на предизвиканото в междуредията на дните мълчание в бъбривото ни и капризно глобално общество. В едно от стихотворенията той изповядва идеята, че хората трябва да си представят съвестта като орган от човешкото тяло, за който е крайно необходимо да се полагат ежедневни грижи - както за всички останали части на организма. 

Писането на поезия е като да следоотделиш искреност, да оставиш емоционален и личен отпечатък, да подариш на света маршрута на една сълза, заключава Петър Петров.

Повече от автора можете да прочетете на www.petarpetrov.blogspot.com