Един космополит ни показва себе си и света около нас. (галерия 18+)
„Истинската фотография не може да е хоби. Хобито няма творчески елемент. Такава е филателията, нумизматиката, но не и фотографията, която изисква много умения и таланти, а не просто човек да насочи останалата енергия от работния ден към дадена област”. Тези думи са на Десислав Паяков, един космополит с български корени от Виена, който снима от 16-годишен.
Вълнуват го портретната фотография, градското изкуство, графиката, но и актовите снимки. В nude изкуството той свързва по свой начин темата голо тяло и портрета на модела.
Любимата му фотография остава черно-бялата, заради атмосферата, която пресъздава. Но тя е и по-трудната фотография.
Като ученик Десислав се вдъхновява от Омировата „Одисея” и скицира сцени и главни действащи лица, докато чете втората най-известна древногръцка епическа поема.
Любовта му към древна Гърция го отвежда отново и отново към остров Родос. Потънал в себе си, Паяков прекосява стари калдъръмени улички, наднича в къщи със захлопнати кепенци, потънали в забрава, търсейки духа на едно отминало време.
Десислав признава, че тръпката да си фотограф е провокирана и от таланта на другите. „Когато виждаш, че някой е постигнал висоти, винаги можеш да увековечиш момента в изключителна снимка, и това, разбира се, да носи удоволетворение”.
Десислав Паяков е роден във Виена, а майчините му езици са немски и български. През годините опитва да намери себе си , изразявайки се чрез различни изкуства.
В продължение на 10 години е любим кабаретист на виенската публика на няколко познати сцени: „Spektakel” , „Theater-Center-Forum”, „Kabarett Niedermair'” (Тази дума има различно значение в Австрия и България.
В алпийската страна това е актьор-комедиант, който забавлява зрителите, разказвайки им разни истории, анедокти, пиперливи фрази, докато в България се свързва с човек, който работи в развлекателно водевилно заведение (кабаре).
Десислав признава, че винаги много лесно е разсмивал австрийската публика с абсурден театър, с пресъздаване на сцени и лица, които са карикатура на живота.
В друг момент от живота си той работи и за голяма корпорация, каквато е Майкрософт, но от всичките му амплоа най-любима си остава фотографията.
Напоследък помага на безработни младежи да си намерят работа по програма на Австрийското правителство. Участвал е и в заснемането на 5 документални филма, свързани с интеграцията на бежанците, от съпричастие, защото самият той познава самотата на миграцията.
Неговият фотографски талант засега обаче е известен само на тесен кръг приятели.
Преди броени дни той участва във фотоизложба за донорството, организирана от БКИ „Дом Витгенщайн”-Виена с невероятна снимка, наречена „Die Gabe” („Дарът”). Всъщност, тя е възхвала на живота: руса жена държи в ръцете си животински оглозган череп.
В друга изложба се откроява негова снимка на замък, сниман привечер. Тя му отнема десетки часове творческа работа. Той наблюдава двореца през различните часове на деня – как се променя при изгрев, при залез, какви светлосенки падат върху него, докато улови мига.
Паяков има и участия в галерия SUR-Виена и други, където е представял някои от любимите си снимки, свързани с остров Родос, хората и хилядолетните му камъни – едно магическо място, където история, митология и настояще живеят в чудно време.
От всички сезони, Десислав обича най-много есента – пак заради фотографията. Неговите снимки са създадени почти изцяло с дневна светлина. „През есента не е мрачно, но го няма и яркото слънце, светлината е особено мека”, пояснява той.
Паяков обича и да скандализира приятелите си с някои свои снимки: голота и Бог, страсти и изкупление, удоволствие и усмирение.
Пожелаваме му да ги видим в най-скоро време в самостоятелна изложба!
increase font size
