sanusetsalvus.com

Вторник, Апр 28 2020

Австрия

sanusetsalvus.com

font size decrease font size increase font size

карикатура, българите в Австрия Карикатура: Борислав Златанов

Какво се случи с българските семейства в Австрия по време на коронакризата?- част 2

Анализът е на Диана Карабинова, семеен терапевт във Виена.

Любов (и семейство) по време на корона

Когато преди 5 седмици в Австрия бяха обявени извънредните мерки заради коронавирусът, мотото беше “Аз се грижа за теб и за всички като оставам вкъщи”.

Оставаме у дома, всички заедно, работа от вкъщи, децата са у дома, всички сме у дома, къде да сме! Забелязвате повторението, нали? Представете си, че не разполагате със собствена стая, не можете да врътнете ключа, не можете да останете сами и за минути.

Карикатура: Борислав Златанов

Децата ви обръщат гръб и са заковали очи в таблета или телефона, партньорът ви също е на телефона, може би сега е момента за една тайна чаша вино и цигара на балкона или на прозореца? Или един телефонен разговор, просто без да ви чуват всички?

В мазето не може да се пуши, а пък вече съседите са викали няколко пъти полиция, затова че други съседи се срещат с приятели в мазето... или просто говорят по телефона.

Не може да се разчита на австрийците, пък и другите чужденци са се поавстрийчили, викат полицията за щяло и нещяло. Не ви се рискува.

Ако преди коронавируса сте си мислели, че връзката ви е стабилна и нещата вкъщи са наред, така де, в рамките на нормалното, кое семейство пък няма трудни моменти, сега, пет седмици след началото на принудителното оставане вкъщи, картината има нови нюанси.

Много вероятно сте си припомнили някои черти и навици на партньора си, които сте се опитали да забравите – или просто сте си мислели, че той или тя са се променили – към по-добро, разбира се, благодарение на вашето благотворно влияние.

Ще бъдете доста отрезвени от факта колко е важно да имате с партньора си и несподелено ежедневие, всеки сутринта да поема по своя път и да се виждате вечер (а може би и не всяка вечер).

Ако връзката ви действително вече е преминала през кризи успешно, ще издържи и COVID- 19, и ще остане след 6 месеца само един от многото спомени. Може би, дори приятен : “Спомняш ли си как ми носеше кафе в кабинета, докато аз бях в тези уморителни видеоконференции”.

А може би, не: “Той (или тя) си ходеше самодоволно на работа, а аз бях вкъщи с децата, работех откъщи, готвех и чистех, слагах вечер маса и никого не можех да гледам накрая на деня”.

Може би сте ходили по-често на разходки заедно, завършили сте ремонта на банята, който се отлага от години или пък са ви останали много приятни спомени от излежаване в леглото, повече желание за секс и просто повече нежни моменти. И секс, разбира се.

Ако сте имали и преди появяването на коронавирусът в живота ви сериозни конфликти във връзката, поради принудителното стоене вкъщи и липсата (или ограничението) на социални контакти на живо, възможността да се тушират конфликтите е ограничена.

Малките спорадични спорове и караници могат да прераснат в големи и редовни. Когато и двамата партньори се чувстватлишени от ежедневието си, което им е давало смисъл, тяхната граница на толерантност към другия е доста ниска.

Ако раздяла и (или) развод не е била никаква тема, сега и двамата партньори могат поне да си го представят как би изглеждала връзката ни, ако не сме заедно?

Може да си пофантазират дори как биха се справили след евентуална раздяла, какво им е важно, децата, как ще разделят имуществото...

В Австрия се отчита ръст на запитвания към адвокати по семейно право. Съдилищата още не са отворили, но прогнозата на специалисти е, че определено ще има голямо движение с бракоразводни дела, както и дела за присъждане на родителски права.

Венета и Милко (*имената и професиите са променени*) са симпатична двойка на средна възраст, той предприемач, тя медицинска сестра. Имат деца от предишни връзки, събрали са се преди 10 години и малко след това емигрират в Австрия с малкото си дете, за да търсят по- добро бъдеще.

И двамата са трудолюбиви, и двамата имат предприемачески дух, след първите години на лишения и малко сън сега имат собствена къща в провинцията, апартамент във Виена, сигурни доходи и ... всъщност, може да се каже добър живот – според тяхното описание.

Само че, докато са били заети да се доказват в професията и да се грижат за децата, са забравили за себе си, че са двойка. Единият партньор се е отдал на изключително на родителството, другият-на професията. И двамата са се чувствали самотни по своему.

Единият партньор започва да прекарва дълго време на телефона, започва да се прибира по-късно от обикновено от работа, другият го забелязва, въпрос на време е да хване телефона на другия, да види снимки, кореспонденция, да се почувства унизен, предаден, отчаян.

Започват се сцени пред децата, уж се пазим де, да не е пред тях. Бързо и лесно се стига до заплахи, домашно насилие, идва полицията, намесват се властите, социалните.

Има първа прокурорска ограничителна заповед, втора. Венета и Милко осъзнават, че нещата вече са станали сериозни, решават да направят нещо и да се опитат да намерят разрешение – да бъдат отново семейство, да бъдат родители.

Споменава се и отнемане на родителските права. Това доста ги отрезвява. Това се случва преди коронакризата.

По време на ограничителните мерки в Австрия, у дома ситуацията ескалира отново, Милко е отчаян и решава, че иска да се разведе. Венета не желае развод, но не вижда друг изход – и двамата говорят, че доверието се е разпаднало...

Сега обаче не е време за развод, децата са постоянно вкъщи, те се опитват да запазят добър тон, но и на двамата е ясно – вървят към раздяла. Когато поглеждат назад, към началото на връзката си, към любовта, ентусиазма, споделеността, всичко това им се струва като случило се в друг живот, с други хора.

Чакат да премине епидемията, за да намерят възможност да започнат живота си отначало. За тях принудителното стоене вкъщи и замразяването на съдебните дела е мъчително време на чакане и опъване на нервите. Тъй като домашно насилие също е част от тяхната динамика, те са застрашени да се случи отново, както с тях, така и с децата.

Сериозна заплаха е също при следващ сигнал в полицията действително да им бъдат отнети родителските права и децата да бъдат настанени в кризисен център. И всичко това заради коронавирусът! Ако в България такъв сценарий с отнемане на родителските права е доста рядък, в Австрия той е много реален.

Много често потърпевши са мигрантски семейства, които поради недостатъчна осведоменост или просто от немарливост не отговарят на писмени запитвания или отказват да съдействат на социалните грижи.

Цената за такова поведение на безхаберие е много висока: временно отнемане на родителските права, раздяла с децата, високо ниво на стрес за всички, високи разходи за съдебни дела, травми за дълго време за родители и деца.

Често след като бъдат възстановени семейните отношения и децата се върнат при родителите си, те дълго продължават да живеят в стрес и страх да не бъдат отново разделени.

Случаят на Венета и Милко е събирателен случай на четири семейства от моята терапевтична практика. Случва се партньорите да потърсят помощ, когато колата вече се е обърнала и шансовете за подобрение на ситуацията са малки.

Надеждата умира последна, казват често моите клиенти. Понякога надеждата е просто да се разделим без големи загуби. Или просто да се разделим.

Като добавим страховете, породени от финансова несигурност, стреса, породен от неизвестността докога ще продължат ограниченията и увеличените притеснения за родителите и семейството в родината, където всичко е извън нашия контрол, така се очертават допълнителни предизвикателства във връзките по време на епидемията.

Децата и грижите за тях, организацията на техния живот е друга тема, която засилва конфликтния потенциал на партньорите. Кой и колко време ще се занимава с децата също може да е извор на несъгласия и конфликти.

Зависимост от субстанции и алкохол също могат лесно да станат неуправляеми по време на коронакризата. Употребата на алкохол или опиати се използват често като средство за бягство от реалността, от страхове и тревожност.

Също така алкохолът се отъждествява с удобство и уют, средство за разтоварване на напрежението: сега сме в специална ситуация, на следващия ден никой няма да става рано, нито родителите за работа, нито децата за училище.

Така често се заседяваме пред екрана, с питие в ръка, нали утре нямаме сериозни срещи или ангажименти... И бързо сме в ръцете на битовия алкохолизъм.

Има и двойки, които в началото на епидемията ентусиазирано заживяха заедно, с идеята да се сближат и да празнуват връзката си. Романтични вечери на свещи, изненади, неочаквани подаръци и жестове, вълнуващ секс? Вероятно ги има и тях, надявам се има ги сред всички нас, те просто нямат нужда от терапия.

Американския семеен терапевт Джон Готман е изследвал в продължение на години в своята “семейна лаборатория” двойки и какви са техните тайни за дългогодишна щастлива връзка. Определено има 4 поведения, които водят до влошаване на връзката, както и 7 “тайни”, които я държат жива и споделена.

Може би това, от което имаме нужда в момента е да сме осъзнати за тези наши поведения и модели, които определено ще доведат до влошаване на връзката ни. Джон Готман ги нарича 4-мата конници на Апокалипсиса на връзките, по откровението на Йоан в Новия завет.

Това са:

1.Критикуването на партньора.

Между партньорите често има различия и е добре те да бъдат изговорени. Това е важно да бъде изразено като описание на определено поведение, което ни притеснява или причинява дискомфорт, но не като критика.

Напр. “Тази вечер ти искаше да сготвиш нещо за нас двамата. Ядосах се, че ти забрави” вместо “Винаги работата ти е по-важна от нас двамата!” Думички-убийци тук са “винаги”, “никога” и обобщенията!

2.Незачитане чрез презрение

Изразява се най-често със сарказъм и цинизъм, липса на уважение, черен хумор, подигравки. Това е според Готман най-опасният от 4-мата конници на Апокалипсиса.

Ако често си говорите по този начин, вероятно или сте свикнали и не го забелязвате, или сте пред раздяла. Типични примери са: “А, ти си можел(а) да миеш чинии!”; “Няма нужда сега пак да се правиш на жертва”; “Отново реагираш като пълен кретен!”

3.Оправдания

Оправданията са типична реакция, породена от критика и презрително поведение към партньора.

В оправданието обикновено е скрита критика към партньора, затова то не допринася за намаляване на напрежението, а обикновено го нажежва още повече. “Имах много тежък ден и затова не можах да пазаря и сготвя. (да закарам колата на технически преглед)“.

Посланието на такъв вид изказване е “Ти не ме разбираш. Ако искаше да ме подкрепиш щеше да...”

4.Издигане на невидима преграда между себе си и партньора, оттегляне

Означава, че единият партньор се отдалечава и оттегля от другия, дали физически (като напуска пространството или се отдалечава) или духом (като замълчава или просто се прави, че другия не съществува за него.

Това често се практикува повече от мъжете. Това е последният конник на Апокалипсиса на връзките... когато се стигне до него, обикновено връзката се разпада.

Ако разпознавате тези модели на поведение като свои, бъдете сигурни, че не сте сами. В тези времена на неизвестност и несигурност, предизвикани от външен фактор (COVID-19), връзката може да бъде и извор на стабилност и сигурност.

Ако сте осъзнати за тези четиримата злодеи, описани по-горе, може би имате добър шанс да преживеете кризата в мир – или поне без големи рискове за вашето психично здраве и здравето на децата и партньорите ви.

Може би Венета и Милко имат шанс да оправят нещата. Много зависи от това дали партньорите действително са готови да направят някаква промяна в поведението си.

Когато не можем да контролираме някои области на живота си: работата си или уважението на важни за нас хора, застрашени сме от финансови или други загуби.

Единственото, което имаме сигурно, е връзката. И там виждаме, че също губим контрол – партньорът ни се доверява на друг, разменя си нежности по телефона, а може би вече не само по телефона? И вече сме се изгубили в пропастта на гнева и болката.

А всъщност искате само да кажете на партньора си: Тук съм, виж ме! До теб съм. И аз те виждам.

Венета и Милко са разбрали, че не могат да се справят сами и потърсват помощ от професионалист. Често двойките си представят психотерапевта като една смесица от полицай, съдия и педагог. Нещо като blended висококачествен скоч. Три в едно, и спасение за ситуацията.

Кажете му моля ви, че не е прав(а)! Ако намерят сили и енергия да минат през болката и гнева, ако все още вярват в нещо заедно (по-скоро не в любовта, а в силата на живота или в нещо по-прагматично, още по-добре), ако могат да се погрижат първо за себе си , а после и за връзката, ще намерят възможност да тръгнат отново по пътя заедно.

Ще отминат коронавирусът, полицията вкъщи и отчаянието на децата, и ще останат само като лош сън, като предупреждение колко е крехка ситуацията в семейството понякога.

А къде остана любовта? Нещото, наречено любов? В някоя книга, стих, филм – в някой прекрасен жест, поглед – огледайте се. Все пак живеем във времена на коронавирусът: Lets make the most of it. Ако е гарга, да е рошава! Ако е любов, да е по време на коронакризата!

Очаквайте част-3: Психологията на маските. Част 1 можете да прочетете ТУК