sanusetsalvus.com

Понеделник, Юни 15 2020

Австрия

sanusetsalvus.com

font size decrease font size increase font size

ski unfall, българи в Австрия

Как лекувах една спортна травма във Форарлберг, Австрия?

Изповедта е на Т.Т .

Родена съм през 70-те години в София, в полите на Витоша – може би затова планината и снегът винаги много са ме впечатлявали. Като дете не се научих да карам ски, но с голямо удоволствие гледах как спортната ни легенда Пeтър Попангелов се спускаше по стръмните склонове.

Когато в края на 90-те години дойдох в Австрия, която е спортна нация, желание ми да се кача на ски се увеличи. Така на 25 сложих ските за първи път, и въпреки, че бях абсолютно начинаеща, а и заради възрастта – страхлива, мога да призная, че усещането е невероятно.

Така се запалих по ските и започнах да ги практикувам редовно. Не проявявах безразъдство на пистите - виждаше се, че не съм се научила от малка, а също и разумния глас в мен се обаждаше. Порасналото дете в мен проявяваше предпазливост.

Карах ски и тази година, и на 20-и февруари един малчуган на ски влека стъпи на едната ми ска, изгубих равновесие и при падането си скъсах колянна връзка.

Отидох в Спешното отделение на университетската болница във Форарлберг, там направиха необходимите изследвания и ми поставиха диагноза.

Но поради ски сезона и голямата натовареност, лечебното заведение нямаше капацитет веднага да поеме случай като моя. Беше ми обяснено, че операцията може да се направи след 6-8 седмици, когато и възпалението в колянната става поутихне.

В моя случай решението на лекуващия лекар бе 6 седмици носене на шина и тогава операция, общо 18 седмици болничен. Разбира се, това е по-скъпият вариант за здравната каса, но от друга страна е разбираемо, че болниците не могат да поемат всички операции веднага.

Имаше и вариант да се оперирам по спешност в частен санаториум, но това щеше да ми струва 13 хил.евро. И от касата щяха да ми възстановят само 1200 евро. Ето защо приех предложението на болницата в Форарлберг да изчакам предложения от тях термина за 19-и март 2020 г.

Първоначално се ядосах, че трябва да чакам толкова дълго, но честно казано после се зарадвах от душа и сърце на тези седмици болнични, макар, че имах болки.

Аз съм майка на три деца и трябва да призная, че никога не съм прекарвала с тях толкова дълго време. Сега имах време за тях, готвех у дома най-прекрасните гозби, а после прекарвахме времето си в четене и игри, а при по-хубаво време и в кратки разходки.

Ето така успях да погледна на инцидента с други очи: Всяко зло за добро.

Пет дни преди предварително планираната операция влязаха в сила карантинните мерки на правителството заради коронавируса. Всички планирани операции отпаднаха, в това число и моята, която бе отложена за неопределено време. И така до края на април. В крайна сметка, ме оперираха на 5-и май 2020.

Много съм доволна от цялостния подход: операцията бе рано сутринта, върнаха ме по обед в отделението, а още от следобяд ме накараха да започна да се раздвижвам. Направиха много добро наблюдение на болковата ситуация.

На 2-рия ден включиха във възстановяването ми физиотерапевт, не ми отказаха нито веднъж аналгетик при болки.

На 3-ия ден ме изписаха. Дадоха ми още 50 дни болничен и ми назначиха 2 пъти седмично посещения при физиотерапевт.

Грижата за пациентите в Австрия, и по-конкретно тук, във Форарлберг е много добра: всички медицински работници са изключително учтиви и се озовават веднага на всички повиквания.

Чистота на стаите също прави впечатление. Разбира се, както навсякъде, и тук има добри и лоши хирурзи, добри и лоши лекари, случват се и грешки...

Ситуацията с физиотерапевтите в Австрия е такава, както и при другите специалности, че някои от тях имат договори със здравната каса, а други –не. На тези, които нямат договор с касата , болният заплаща за медицинската услуга между 40-50 евро за 30 мин. и след 6-7 терапии може да подаде заявление до касата да му възстановят част от сумата. Тя участва с 50 на сто от лечението.

Останалите 50 на сто се поемат от пациента, ако няма застраховка „Злополука”. На мен ми помогна именно допълнителната частна застраховка, която имах.

Затова препоръчвам на всички, които имат желание да си направят застраховка „Злополука”: не е скъпа, а когато се случи инцидент и се наложи рехабилитация, разходите се поемат от застрахователното дружество.

Като друг пример мога да посоча и това, че ми поставиха шина „Brace”, която струва около 600 евро: 350 евро се поемат от касата, а останалите 240 евро - от застраховка „Злополука”. Шината се носи 4-12 седмици след операцията и е абсолютна необходимост.

Що се отнася до физиотерапията, мога само да похваля моя физиотерапевт: много строг и изискваше от мен невероятна дисциплина. Сега мога да кажа, че състоянието ми се подобрява бавно, по всичко върви по план.

Много важно е пациентът да е дисциплиниран и да прави всички препоръки и упражнения, които са му назначени. Така, че силата да оздравеем е и в нас- когато се случи една болест, трябва да намерим сили в себе си и да се борим за нашето оздравяване.

За мен най-важният урок от тази ситуация е, че може и да викаш неволята отвън, но най-големият помощник си оставаш ти самият. Хирургът може и да ме оперира добре, но моя е отговорността да се погрижа след това добре за здравето си.

Физиотерапевтът е прекрасен съветник, но пак аз съм тази, която трябва да изпълнява упражненията и да се грижи за опорно-двигателната система. И тези упражнения трябва да ги правя не само сега, но и до края на дните си.

Няма нищо по-важно от здравето, така, че бъдете здрави!