В навечерието на Първия Адвент, който тази година започва на 28 ноември, публикуваме едно стихотворение на Явора Стоилова- оперна певица, поетеса, роднина на големия български поет Пейо Яворов.
В очакването на Рождество има и радост, и тъга, и меланхолия, всичко от което има нужда светът.
Протягам в утрото
сънливото си тяло,
посипано със звезден
прах –
далече съм била, далече –
крилата ми са уморени
и Ангелът на детството
гаси
последните звезди,
които някога поставих
на елхата
в Коледната нощ.
В душата ми звънтят познати
гласове,
проблясват нежно сребърни звънчета,
завръща се баща ми
в дрехите на
Дядо Мраз,
а майка ми замесва
празничната пита,
в която светят дните ни –
като късмети.
Във пламъка на малкото
кандило
трепти отново детската усмивка
и няколко сълзи
от коледните свещи
покапват
върху кръста на елхата.
А тук, на масата
на живите
за мене някой е оставил
захарна целувка –
горчива
като вечността,
в която спомените
не ни напускат
никога.
Сн: Личен архив на Явора Стоилова
.
