Мнозина с голямо нетърпение чакат Римските дни, които организира общината. Те се провеждат върху останките на Карнунтум, който по своето време е бил голям и важен за империята град.
За Римската империя той е бил граничен град, който е имал важен гарнизон и е бил столица на провинция Панония. Това е било около 2-ри век след Христа.
Карнунтум е построен в територията на древно келтско кралство, познато на историците като Норикум.
Римските празници, които традиционно се организират тук, тази година бяха на 17 – и 18-и септември 2022 г., привлякоха гости от близо и далече. Освен от Австрия, имаше участници от Румъния, Чехия, Полша.
Много специални гости бяха румънските представители, които пресъздадоха сцени от живота на племето даки. В подготвената сцена те показват как орда на даките побеждава един римски отряд и успяват да се измъкнат невредими от нова обсада.
Откриването на тържествата започна със сцени как римски сенатори измолват от своите богове успех на празниците. Това бе особеност на римската цивилизация, че много от ритуалите се извършваха не от жреци и свещеници, а от сенатори.
„Цезар напр. бе Понтифекс Максимус (на латински: Pontifex Maximus) или Велик Понтифик (върховен жрец) - титла, която днес принадлежи на папата. „Сенаторите“ измолиха да няма дъжд и наистина заваля, но в по-късните часове на деня.
Спектакълът на гладиаторите несъмнено бе кулминацията на римския празник. Те показаха различните специализирани видове гладиаторски борби – напр. един хопомаха, който ползваше копието и щика на древните гръцки воини.
Или прочутият Ретиариус, който се биеше с мрежа и тризъбец, а това се смяташе за нечестен начин на двубой, тъй като с мрежата парираше противника, и като не носеше броня и шлем, се движеше много по-бързо от своя съперник. Или страховият Секутор, който бе въоръжен с меч и кука на ръката.
Собственикът на гладиаторската школа в наши дни насърчаваше публиката да ръкопляска и да вика имената на гладиаторите, които очакваха в крайна сметка присъдата си от сенатора, който бе спонсор на игрите.
Гладиаторите печелеха неочаквано: по-малкият побеждаваше по-големия, а Секутора надви много по-подвижния Ретиариус.
Многобройни шатри и палатки на Карнунтум пресъздаваха бита и културата на древен Рим. Меленето на брашно, коването на желязото, пробването на каските, за да се види усещането какво е да носиш броня и щит, багренето на тъкани, шиенето на дрехи и обувки, бяха част от атракциите на празника.
Имаше много изкусни репродукции – дали стъклени чаши и бокали, които още в римски времена се славеха със своята изключително висока изработка, или бижута от кост и корали.
В Карнунтум днес има много добре запазени мозайки от къщи, а забележителността е Heidentor, т.е Портата на езичниците.
Посетителите можеха да опитат и типично римски ястия – дали е истинска наденица от Лукания, или рагу, приготвено по начин, сходен с българската кавърма.
Имаше и вегетарински ястия от леща, но липсваше прочутата гарум- популярен римски сос, която се произвежда от ферментирали риби. Вместо лъжици за ястията се предлагаше вид бисквита.
Атмосферата на празника бе неповторима, и много деца бяха облечени с костюми на легионери – някои от тях бяха купени, а други - ушити у дома.
На входа на Карнунтум има постоянни щандове, които предлагат различни книги за Рим, а също и пособия, напр. папируси, за тези, които желаят да пишат по римски с паче перо, а за по-ежедневни писма се предлагат дървени дъсчици, покрити с восък. Върху тях се пише с металични инструменти, наречени стилус.
