sanusetsalvus.com

Сряда, Фев 15 2023

Австрия

sanusetsalvus.com

font size decrease font size increase font size

университетът БОКУ, ул. Gregor-Mendel-Straße 33 , българите в Австрия

Една виенска история със 100-годишна давност

Разказа ни я Илияна от Виена, която е изявен специалист в областта на подбора на персонал.

Илияна се премества да работи в австрийската столица през 2006 г. и така тръгва по стъпките на една родова история. Годината е 1912 г.

Един младеж на име Мико сбъдва мечтата си, след като е приет да следва в БОКУ хидромелиорация (поливни системи) - специалност, която е доста модерна за времето си. Младият студент е много амбициозен, години преди да дойде във Виена сам е започнал да изучава немски език в село Шишинци, където е роден във Видинско и така се подготвя за университета.

Следването върви добре, младежът дори се е влюбил в едно българско девойче, което го чака в България. Амбициозният млад мъж остава 10 години във Виена – дългият период се дължи на участието му в две войни, заради които са били извинени отсъствията му в университета.

През всичките тези 10 години във Виена той се запознава с интересни интелектуалци от световна величина. Той, подобно на хиляди други българи, се връща в родината, за да работи за създаване на една модерна и процъфтяваща България. Прибира се в страната в 1922 година.

Там обаче го чакат сериозни изпитания. Годините са бурни: Септемврийско въстание през 1923 г, атентатът в църквата Св. Неделя София и много още. Той, създал вече семейство, обаче е застрашен от властта заради негово несъгласие с политиката в България.

Свещеникът на селото предупреждава, че семейната къща в Шишинци ще бъде подпалена и унищожена, заради тези негови убеждения. Той взема едно от най-болезните си решения в живота, когато на двора трябва да изгори учебници на немски, дипломи и изобщо всичко, свързано с престоя му във Виена.

Семейното огнище е спасено, но душата му е празна. Младият мъж и неговата избраница не успяват да имат деца, но помолват бащата на Илияна да бъде наречен на него Мико. Така неговото дело продължава да живее чрез името му.

Любопитното още в тази родова история е, че днес, 100 години по-късно, Илияна живее на 10 мин. път от мястото, където е живял сам той в 18-и бецирк, за когото става дума в този вълнуващ спомен. Като нейното преместване в този район става абсолютно „случайно“ и непланирано.

Илияна е проследила неговият студентски живот, местата, където е живял и учил, а също е издирала неговата диплома от универститета БОКУ, чиято главна сграда навремето се е намирала, а и до ден днешен, на ул. Gregor-Mendel-Straße 33 във Виена.

Самата Илияна признава, че не е очаквала изобщо архивите на университета да пазят толкова много документи, свързани с пребиваването на нейния прачичо, за който нейния дядо също е говорил, че е бил въобще един от първите хидроинженери в България.

Вълнуващи съвпадения, с които я делят 100 години история.