Създаден като склад за оръжия, той толкова дълго бил поддържан в готовност, че накрая се превърна в музей.
Музей с над 30 хиляди военни експонати, който е последният от тази категория. Става дума за „Landeszeughaus“ в Грац. В него ще откриете най-различни брони, мечове, щитове, шпаги, рапири, саби, ножове, но и огнестрелно оръжие от всякакъв вид.
Когато става думи за брони, веднага в съзнанието ни изплуват храбри рицари, които се бият за почести и слава. Но когато бе създаден този арсенал, времето на рицарството бе отдавна отминало, а на сцената се бе появила професионалната пехота с пики, пушки и конници, които се наричаха кавалерия. Това е времето на 16-17 век. В този военен модел доста рицари се бяха превърнали в офицери.
Но коя бе заплахата от която искаха да се пазят жителите на „Grüne Mark“ („Зелената област“), т.е провинция Щирия? От една страна, това бе Османската империя, чието нахлуване стига чак до южната част на Австрия. От друга страна, това е бе и голямата религиозна 30-годишна война от 1618 до 1648 година.
За днешния „Landeszeughaus“ дълго време се търси подходяща къща в провинцията. Веднъж, когато била намерена една сграда, се явява опасността, че поради голямото тегло на военния арсенал, включително тежките брони, мечове, оръжия и запаси, строежът да се срути.
Когато влезете в днешния „Landeszeughaus“ в Грац, ще видите прекрасна 3-етажна къща с многобройна експозиция от мечове, брони, шлемове, огнестрелни оръжия, събирани през вековете като голяма част от тях никога не са били използвани.
Един от уникатите тук е конска броня (на снимката), дарена от един аристократ, който се чудел какво да прави с нея. Оказало се, че това е единствената запазена до наши дни броня за кон, което я превръща в нещо наистина безценно. Освен това тя е в невероятно добро състояние.
Има и много други предмети, които са интересни, дори куриозни. Запазени са и 2 „Schamkapseln“ , т.е части от бронята, които са направени да пазят най-важната част на мъжката анатомия. Всъщност, почти всяка броня навремето ги е имала, но по времето на Мария Терезия, тя заповядала да се махнат, тъй като тези „Schamkapseln“ са подчертавали много мъжката надареност.
Още един интересен факт: може да се забележи връзка между съвременната мъжка мода и дизайнът на бронята. Част от бронята е изкусно декорирана, което подсказва, че необходимостта да се воюва не изключва…естетиката.
В оръжейницата се влиза само и единствено с гид. В кръга на шегата: колкото хора влязат, толкова трябва и да излязат, най-вече от съображения за сигурност!
Гидът на „Landeszeughaus“ по един забавен и увлекателен начин, на моменти и специализирано посочва експонатите, но и с охота раздава на посетителите репродукции, така, че те могат да усетят наистина колко е било тежко оборудването, да разгледат великолепния дизайн, да сложат броня, железна ръкавица, а също шлемове и каски.
Любопитен факт още е, че немската метафора „Lunte riechen“, което означава в превод „да подушеш, че нещо не е в ред“ идва от факта, че най-старите мускети са се палили с фитил, направен от коноп и да тлее постоянно, и този силен мирис се е носел във въздуха и подсказвал, че наблизо има войници.
Забележително е, също, че експозицията не показва само тези експонати, но начина по който са изложени, показва как те са били складирани през вековете. Много голяма част от тези 30 хиляди експонати никога не са влизали в бой, защото не се е стигнало до тяхното използване.„Ех, да бяхме знаели, че така ще стане, колко пари шяхме да си спестим!“, би казал някой от управниците на Грац през 17-и век, ако би разбрал това.
Колекцията на „Landeszeughaus“ е била в опасност на няколко пъти в своята история: никога от османи или шведи, не и от френските войски на Наполеон, който дори взривява крепостта на Грац, така, че остава само „Grazer Urturm“, но арсеналът не бил докоснат. Част от топовете тогава били евакуирани, а по-късно не били върнати, защото преместването им щяло да бъде много скъпо.
Голямата опасност за експонатите е било желанието на Мария Терезия, която е поискала да ги пренесе във Виена. Влиятелните жители на Грац протестирали и така колекцията остава. Но Грац е наказан да плаща изцяло сам за поддръжката на този свой арсенал.
Друга много реална заплаха е имало за „Landeszeughaus“ през Втората световна война, когато от Грац се е поискало „Materialspende“(материално дарение), т.е старите експонати се превърнали в очите на нацистите просто в материал, който да послужи за военната индустрия на Третия райх. След застъпничество, че тези експонати имат голяма историческа стойност, опасността, слава Богу, отминала.
Разбира се, показана е само една малка част от многобройната колекция за която се грижи специално назначен оръжейник. Една от задачите му е всеки ден да почиства от ръжда най-застрашените експонати. За него работата никога не свършва!
Това, което ще ви разкаже още гидът, е, че „Landeszeughaus“ с готовност дава някои експонати за различни филми и копродукции.
Десислав Паяков
