Лора Иванова е предприемач, специалист по комуникации и майка на три момчета. Понастоящем живее в австрийската провинция Каринтия, занимава се със социална дейност, фотография, рисуване, писане на поезия и опознаване на алпийската природа. Нейните фотографии и поезия са налични в инстаграм канала @carinthia.alpine.art.nature и фейсбук страницата @navutre.

Здравейте! Казвам се Лора, на 31 години съм и в момента живея със семейството си в австрийските Алпи, по-точно красивата провинция, наречена Каринтия. Имам щастието да съм майка на три прекрасни момчета, а тук е родното място на мъжа ми, който е отраснал в къщата, която през последните години се превърна в наш семеен дом. Намираме се в едно малко населено място Линд, много близо до известното голямо езеро Вьортерзее.

За нас изминаха вече три години, откакто направихме рязък завой и се преместихме да живеем от центъра на Брюксел на село в Австрия, из планини, езера и гори. Аз самата, до този момент в живота ми, почти не бях стъпвала извън големия град.

Родом от София, на 18 години заминах да уча в университет във Виена, прекарах пет години в австрийската столица и завърших образованието си там. В последствие заедно с мъжа ми заминахме за Белгия, като учихме, живяхме и работихме в Брюксел още пет години. В белгийската столица се родиха и първите ни двама сина, там създадохме общ бизнес, започнахме и планувахме семейния си живот.

Нещата рязко се промениха след настъпването на пандемичния период през 2020 година и макар още тогава да смятахме, че ситуацията няма да продължи вечно, за нас стана ясно, че с голямо семейство с три деца, ние с мъжа ми носим отговорност да създадем начин на живот в бъдеще, който може да ни даде възможно най-голяма индивидуална автономност и досег за децата с истинския свят.

Няколко години по-късно мога да кажа, че напускането на големия град не само беше най-доброто решение за цялото ни семейство, но освен това на мен лично ми се отрази изненадващо позитивно.

Пребиваването на село ми помогна да открия красотата на ежедневието в по-голяма близост до природата, живота в къща, отношенията в едно по-малко и по-сближено общество, както и магията на красивите Алпи в Каринтия. След почти тридесет години, прекарани единствено в центъра на три европейски столици, промяната определено беше значителна, но аз я изживях съвсем естествено и оттогава се наслаждавам откровено на новостите в живота ни.

Нека ви разкажа накратко за Каринтия.

Каринтия е една от деветте провинции на Австрия, със столица град Клагенфурт, понякога наричан Бижуто на Ренесанса, поради своята архитектура и история. Близо до словенската и италианска граница, Каринтия е провинция в южната част на страната, ключово туристическо място, известно със своите езера и планини.

Хората посещават Каринтия за разнообразни дейности, от ски, водни ски, лодки, всякакъв вид спорт, свързан с планини, до лечебни терапии от различен тип. Районът е едно наистина изумително място, с богата история и историческа стойност, част от която е свързана с битки с Османската империя. Има и много други интересни истории в провинцията, като например най-старите открития от келтските племена в Европа се намират на няколко минути с кола от къщата ни.

Допълнително в региона се развиват различни екологични инициативи, правят се нови екопътеки, разраства се екологичният туризъм, и аз лично имам усещането, че в околността постоянно се празнува или отбелязва нещо с така наречените разнообразни „фестове“.

Предполагам, че животът извън големия град не би прилегнал на всеки, но от моята перспектива аз виждам много позитиви. Безценно е да наблюдавам как децата растат навън, играейки, движейки се и преоткривайки света, понякога дори буквално в калта. Често прекарваме времето си в разходки из гората, а дори при дъжд и сняг сме навън, когато всъщност играта е най-забавна.

Това е една от големите радости да живееш в къща с двор и да имаш деца. Естествено, поддържането на къща означава и доста работа, но това може да носи удоволствие, когато е семеен дом и децата се научат да се включват. Много ми харесва, че животът на село ми позволява да имам собствена градинка, да се уча да се грижа за растения, животни, например да правя сок от бъз от храста в двора. Освен това, къщата позволява да идват често гости, а едно от най-любимите неща е посещението на приятели и роднини, особено от България.

В Клагенфурт също така има и общество от българи, както и българско училище с неделни уроци, което моите деца посещават и наскоро завършиха първата си година. Впечатляващо е, че преподавателката Десислава Опел пътува всяка неделя от град Грац, за да прекара деня си с малчуганите, давайки им възможност да имат досег с българската среда и култура и извън семейството.

Децата ходят с желание на училище в неделя, а родителите се събират на важни български празници и участват активно в организацията на тържествата. Според мен, българското общество тук тепърва ще се разраства, тъй като през последните години се наблюдава тенденция семейства да избират места за живеене в по-малките градове и села, а отскоро общината в Клагенфурт стартира програма за привличане на млади кадри от България и Източна Европа в региона, а не само към столицата Виена.

Относно живота в семейство от две култури като нашето, българска и австрийска в комбинация, мога да споделя, че това изживяване може да е не само интересно, но и изключително обогатяващо. Според мен, както във всички случаи, важното е да има любов, защото любовта подклажда интерес за опознаване и взаимно обогатяване. Живеейки в малко населено място в австрийската провинция, аз определено съм потопена в австрийската култура, но това по никакъв начин не ме прави по-малко привързана към българските ми корени.

Досега имам късмет, че всички около мен, включително австрийската част от семейството, са отворени и с желание научават за България и нашите традиции. Възможно е това да се дължи на близостта със Словения в нашата провинция, тъй като тук живеят много словенци, а дори в училището на децата надписите са на три езика – немски, словенски и италиански.

Например, за Баба Марта вече от години ръчно правим мартеници с децата и раздаваме на всички членове на семейството и приятели австрийци. Тази година дори се организира работилница за мартенички с родителите в българското училище в Клагенфурт. В нашето семейство българската кухня също е особено обичана, особено от бабата и дядото от австрийската страна.

Често пък, когато разказвам за различни исторически факти, свързани с България или дори споменавам, че най-старият град в Европа всъщност е Пловдив, австрийците са истински учудени и питат защо тези неща не се знаят и учат по-широко из Европа.

След години опит в чужбина и семейството, което създадох с моята австрийска половинка, аз лично открих, че всъщност хората имат много повече общо помежду си, отколкото понякога предполагат на пръв поглед. Когато човек се чувства удобно в кожата си и цени своята идентичност, каквато и да е тя, то той естествено развива интерес към другия и неговата идентичност.

Оттам, когато има желание и въпреки различията, които винаги ги има в културите, човек е способен да развива общото и да допринесе с най-доброто от себе си и същността си, за да създаде заедно едно красиво и уникално цяло.

За мен България е корените на сърцето ми и винаги ще бъде, докато сърцето ми продължава да расте и да се радва на красотата на Алпите, видяна през моите български очи.