Сравняването на кукерите в България и в Австрия се налага от само себе си, зашото при всички тях го има елемента да се плащи Злото, да се изпъди то , да се прогони от живота. И точно при сравняването се виждат и разликите.

Австрийските крампуси, а също и Перхти /Perchten/, имат обичая да тичат през улиците и да пердашат минувачите, и особено непослушните. Разбира се, случвали са се и неприятни инциденти. Именно заради тези изблици на агресия в последните години крампусите танцуват само на определени места и не им се позволява извън тях да закачат публиката. Трябва да се разглеждат тези страховити същества и от друга гледна точка, че чрез карнавала те имат възможността също да изпуснат насъбралото се напрежение вътре в тях, да изпуснат парата, да се изпуснат малко от демоните в тях, които впрочем всеки човек носи.

Хората, които посягат към Крампусите и Перхтите трябва да знаят, че ако кукерът ги закача, а те не искат това, и посегнат към него било като самозащита, или просто като закачка с него и го хванат със сила и го дърпат за рогата, то има опасност да наранят самия човек вътре, и най-вече неговия врат, защото маската е тежка, и трябва да се маха под специален наклон.

Спомням си кукерите по времето на социализма, те нямаха нищо плашещо, имаха само остри триъгълни шапки и бяха предимно в бяло, в дрехи от козяци. И още нещо: те бяха туристическа атракция - напр. на Черноморието ги имаше и то... през лятото. Като дете си спомням за един такъв кукер, който подскачаше около огъня и тогава изпитвах известен страх от него.

В Австрия са разпространени както красиви Перхти (Schönperchten), така и грозни, дяволски Перхти (Schiachperchten). На Кюстендилския празник Джамала например много ясно се виждаше едно по-друга композиция при представянето на кукерите. Групата се води от т.нар войвода, облечен най-често като Ботев четник, от поп, жени и деца, облечени в народни носии и обградени от кукери. Кукерските игри включват променливи в различните региони набор от сюжети и персонажи, най-често с музикален съпровод, придружени и от тъпан. На площада или пред събралото се множество, кукерите играят буйни танци, като раздрънкват силно окачените по тях звънци.

Повечето групи с кукери са само от мъже, главно млади момчета. Всяка кукерска дружина си има водач, който единствен е женен мъж. В един от епизодите имаше представяне на сватба, при която мъж бе предрешен като младоженка. В този епизод младото "семейство" целува кръста, но целува и хляба (погачата), което много ме впечатли. Тук пак виждаме този елемент на заблуда - облича се един мъж като жена за карнавала, за да заблуди лошите духове и хората с лоши намерения. Напр. който се опита да закачи "булката", ще си изпати, защото в женските дрехи се крие мъж, който ще се брани.

В някои от сцените много видимо се вижда как народът осмива закачливо авторитетите - напр. църквата - в лицето на попа.
Предрешаването на мъж като жена е древен, архаичен обичай. Откриваме го и в скандинавската митология- напр. при бог Тор на когото са откраднали чука, той слага забрадка и тръгва да го намери.

В карнавала това е водещото: използваме го, за да се облечем като някой, който не сме в реалния живот. И това ни дава и една вътрешна свобода: да сме някой друг, който не сме в социалния живот.
И ако се върнем отново на кукерските групи, виждаме в тях една процесия, което може дори да се оприличи като военно шествие - всеки със своята роля. Ако се върнем през Кримската война (1853–1856), и там ще видим жени, които придружават войниците, наричаха ги маркитантки (marketenderin). Те играят жизненоважна поддържаща роля -  грижат се  за прането, готвенето, продажбата на провизии и медицинските грижи за войниците.

Носенето на оръжие е само за карнавала, наужким, но и то също дава усещане за свобода. Това го виждаме и при тиролските стрелци, които също имат една жена (marketenderin), която носи най-често една малка бъчвичка с ракия.

При карнавала също се чуват топовни гърмежи, от време на време прозвучава изстрел от пушка или пищов.
Кукерите тичат надолу-нагоре, вдигат щум, придружено от фолклорно танцуване и пресъздаване на различни обичаи: при Джамала видяхме мечкари, хора, облечени като мартенички, в цветовете на трибагреника и т.н.
А накрая празникът завърши с хоро на площада- към ансамбъла, който направи финалните танцови стъпки се присъединяваха все повече хора от публиката, и в това също има символизъм- на единството, на радостта, че сме живи и сме тук.
Докато австрийският фолклор малко се е поотдалечил от корените си, то в България обичаите се живеят, а в алпийската страна някак се "консервират".

На фестивала Джамала се видя и още една разлика: правото на екстаза. Той се вижда както при тези, които танцуват, така и идва от звука на тъпана, на чановете. Техният звук нахлува в душата, ритъмът им действа оживяващо и продължават да вибрират в тялото. В Австрия сякаш правото на екстаза е на крампусите, перхтите на фона на камбаните, докато в България, на Балканите, при кукерите този екстаз се задава и от тъпана и музикантите, които винаги са с кукерите или сред тях.

И точно в Кюстендил жените от фолклорните състави изглеждат точно като прекрасните моми на Владимир Димитров-Майстора.