като тиквената карета и феята кръстница в „Пепеляшка“. Но оригиналната му приказка съдържа и жестокости – например доведените сестри режат части от стъпалата си, за да ги наврат в пантофката, намерена от принца. Всъщност Перо пише за възрастни, защото тогава още няма специална литература за деца.
Поуките от вълшебните приказки на Шарл Перо и Братя Грим са много по-важни от породилите ги събития. Тези разкази, където лошите са наказани, а добрите живеят щастливо до края на дните си, дават надежда, че човек може да направи нещо положително, за да промени себе си и света.
Gustave Doré (1832–1883), Barbe Bleue (Bluebeard), woodcut, 1862)
Синята брада
Шарл Перо изгражда приказката си около историята на Кономор Прокълнатия – бретонски вожд, предупреден, че собственият му син ще го убие. Веднага щом някоя от съпругите му забременеела, той я убивал. Но за Перо по-интересна била историята на Жил дьо Ре, богат благородник от XV век, герой от Стогодишната война и близък до Жана д'Арк. Нарекли го Синята брада, защото конят му изглеждал тъмносин на дневна светлина. Пред съда подробно описал как залавял, измъчвал и убивал невинни деца.
(illustration, wahrscheinlich von Theodor Hosemann (1852)
Снежанка и седемте джуджета
Историята е вдъхновена от трагичната съдба на Маргарете фон Валдек, баварска благородничка от XVI век. Тя израснала в Бад Вилдунген, където брат й карал малки деца да работят в медната му мина. Силно деформирани от тежкия труд, те презрително били наричани джуджета. Отровната ябълка също е истинска – един старец предлагал развалени плодове на малките работници и на други деца, за които смятал, че крадели от него.
Мащехата на Маргарете не я понасяла и я пратила в двора в Брюксел. Там тя тайно станала любовница на испанския престолонаследник, бъдещия крал Филип II Испански. Баща му пратил свои агенти да я убият. Те й подхвърлили отрова.
(illustration von Paul Hey, um 1910)
Рапунцел
Приказката за Рапунцел от Братя Грим води началото си от раннохристиянска легенда. В III в. един търговец езичник от Мала Азия толкова обожавал красивата си дъщеря, че й забранил да има ухажори. Заключвал я в кула, щом тръгнел на път. Не се споменава как косата е станала важна, но девойката тайно приела християнството и се молела на глас, щом баща й заминел – толкова високо, че се чувало в целия град. Търговецът разбрал и я завел при римския проконсул – управителя на областта. Той наредил на родителя или да я обезглави, или да се прости с богатството си, ако тя не се откаже от новата си религия. Бащата й отрязал главата, но скоро след това го поразила мълния. По-късно започнали да почитат девойката като мъченица – света Варвара, много уважавана в източното православие.
(Älteste Rattenfängerdarstellung von 1592 als Schalmeipfeifer; Kopie einer Glasmalerei in der Marktkirche Hameln)
Свирачът на флейта от Хамелн
През 1264 г. един свирач на флейта предложил да освободи от плъховете немското село Хамелн, ако старейшините му платят добре. Но те не му платили. Ядосан, свирачът отвел селските деца и никой повече не ги видял, пишат Братя Грим. Според някои той ги е завел на Средиземно море, за да се влеят в Детския кръстоносен поход. Щели да покръстят мюсюлманите, след като Средиземно море се отдръпне, за да стигнат Ерусалим. Морето не се отдръпнало и много деца умрели от глад или се удавили в очакване на чудото.
(Otto Kubel (1868 – 1951))
Хензел и Гретел
Приказката за Хензел и Гретел на Братя Грим е трябвало да приучва децата да не бродят сами. През 1315 -1317 г., в големия глад в континентална Европа и Англия хората масово измирали. Тогава рязко се увеличили детеубийството и човекоядството. Някои отчаяни родители изоставяли отрочетата си и убивали впрегатния си добитък.
Хензел и Гретел може да са се натъкнали на дома на преуспялата пекарка Катарина Шрадерин. През 1600 г. тя измислила такъв вкусен джинджифилов сладкиш, че един хлебар я обвинил, че е вещица. Изгонили я от града, но хайка вбесени съседи я заловили, върнали я и я изгорили в собствената й пещ.
(Aschenputtels Schuh an der Burgruine in Polle)
Пепеляшка
Приказката на Шарл Перо за русата бяла красавица, жертва на сурово отношение, е вдъхновена от историята на гъркинята Родопис, чието име означава „розовобузата“. Била пленена в Тракия, продадена в робство около 500 г. пр.н.е. и откарана в Египет. Външността й я направила ценна стока. Господарят й я обсипвал с подаръци, включително чифт златни обувки. Фараонът Ахмозис II узнал за това, купил я и я взел за съпруга. Тя изпълнявала и церемониални функции, но предимно трябвало да бъде винаги готова да задоволява сексуално Ахмозис. Вечно щастие ли е било това? Не е известно...
Една статия на Славянка Мундрова- Неделчева, известна българска преводачка, филоложка, журналистка и писателка.
(Този текст е публикуван за първи път на 6 декември 2014 г. в българския в. "Преса")
