Коя е жената до Ото I Велики? Той е саксонски княз, който се издига до император на Свещената Римска империя от немската нация, коронясан от самия папа. По време на управлението му земите на днешна Австрия се превръщат от маргинални в централни за империята. Името Австрия се споменява за първи път три години след смъртта му през 973 година.
Аделхайд (Adelheid - в превод от немски Благородната) била образована благородничка, знаела 4 езика, добродетелна, раздавала милостиня на бедните и насърчавала строежа на манастири в империята.
Императрица Аделхайд Бургундска - най-могъщата жена от династията на Отоните
Зад делата на всеки мъж стои една силна жена. Така е и в историята. Например Октавиан Август и императрица Ливия. Такива примери има и през Средновековието. Може би най-забележителният е този със императрица Аделхайд Бургундска, съпругата на Ото I Велики. Без нея той не би постигнал създаването на Свещената римска империя. В продължение на десетилетия тя съумява да защити своите собствени интереси и интересите на съпруга и децата й. Също така води ловка политика и организира управлението на империята след смъртта на Ото при нейните син и внук.
Детството на Аделхайд и първата й сватба
Кога точно е била родена Аделхайд Бургундска не е известно, за нейна рождена дата се приема 931 или дори 932 г. Неин баща бил крал Рудолф II Горнобургундски /Хабсбург, а нейна майка херцогската дъщеря Берта Швабска. Родителите й вече крояли планове за нея, още когато била дете и в 932 г. тя била обещана на Лотар Италиански, синът на Хуго Арлски, и отпразнуван техният годеж. Сватбата се състояла в 947 г., тогава Аделхайд била вероятно на 16 години. Бракът траял три години, тогава като гръм от ясно небе крал Лотар бил отровен.
Аделхайд се жени за бъдещия император Ото
Младата вдовица била атрактивна партия на сватбения пазар, защото се надявали чрез нея да спечелят короната на Италия. Така марграф Беренгар от Ивреа поискал момичето за своя син Адалберт. Аделхайд отхвърлила възможна женитба с Беренгаровия син и затова била затворена от маркграфа. Обаче тя успяла да избяга с дъщеря си Ема в Каноса, откъдето повикала на помощ източнофранкския крал Ото I. Владетелят победил Беренгар и сам се оженил за вдовицата в 951 година. След сватбата той поел лангобардско-италианското кралско достойнство, а маркграфът на Ивреа станал негов заместник.
Сватбата между Аделхайд и Ото била основата за връзката на на Източнофранското и Ломбардското кралство, ядрото на по-късната Imperium Romanum на Средновековието. През 962 г. Ото I бил коронясан за император в Рим, а Аделхайд - за императрица. Това бил нейният триумф. Тя имала голямо влияние върху политиката на Свещената римска империя, била известна със образованието и начетеността си. Така владетелката си разменяла писма с учения Герберт Орлиак, по-сетнешния папа Силвестър II, който ценял нейната интелигентност, справедливост и високи добродетели.
Skulpturmodell der hl. Adelheid in der Seltzer Pfarrkirche Saint-Étienne. Foto: © Ralph Hammann – Wikimedia Commons (CC BY-SA 4.0)
Децата на Аделхайд
Аделхайд от първия си брак с Лотар вече имала дъщеря на име Ема, тя по-късно станала жена на крал Лотар Френски. От брака с Ото се родили четири деца, от които само две преживяли детската възраст:
- Хайнрих, роден 952, починал още през 954 г.;
- Бруно, роден и починал 953 г.;
- Матилде, родена 954, починала 999, абатиса на Кведлинбург;
- Ото, роден 955 г. починал 983, известен като Ото II, император на Свещената римска империя, женен за Теофано
Императрица Аделхайд отстъпва предимството на Теофано
През 973 г. умрял император Ото I. Императрицата успява да предотврати наследствените спорове между синовете, тъй като наследството вече било уредено чрез коронацията на Ото II, преходът се извършил без проблеми. Ото II сега властвал сам, а от негова страна била неговата съпруга Теофано, племенница на императора на Византия Йоан I Цимисхий.
Отношенията между двете жени не били приятелски, но след ранната смърт на Ото II в 983 г. те се обединили, за да осигурят властта и короната за малолетния тогава Ото III. Теофано и императорската вдовица намерили подкрепа в лицето на епископа на Майнц Вилигис. Първоначално те ръководили управлението вместо Ото III съвместно, след което се стигнало до разногласия между тях. В резултат на това вдовицата на Ото I се оттеглила от съвместностното регентство, но останала наместница на Италия.
Регентка за нейния внук Ото
В 991 г. умряла снахата на Аделхайд Теофано, на 35 - годишна възраст. Тогава тя поела управлението и управлявала като императрица. През 996 г. Ото III навършил 16 години и поел властта, тогава Аделхайд отново се оттеглила и се посветила на милосърдни задачи, като насърчавала основаването на манастири в империята. Широка подкрепа от нейна страна намерила Клюнийската манастирска реформа. В края на своя живот тя се оттеглила в основания от нея манастир Селц в Северен Елзас, където починала през декември 999 година.
Отонската империя след смъртта на Аделхайд
Внукът на Аделхайд Ото III, на когото тя осигурила властта и короната съвместно с майка му Теофано, не надживял дълго баба си. Още през януари 1002 г. той починал в Патерно на Монте Сорате. Една година преди това той трябвало да избяга от Рим, а планът за отвоюването му се провалил с неговата ранна смърт. Династията на Отоните намерила своя край.
Света Аделхайд
През 1097 г. Аделхайд била канонизирана за светица от папа Урбан II. Още преди това тя била почитана от народа заради милосърдната й дейност. Празникът й е 16 декември, денят на нейната смърт. Гробът й в Селц до Реформацията привличал много поклонници, но със изчезването на реликвите поклонническите пътувания свършили.
В немската историография тази силна жена често е подценявана, при това напълно незаслужено. Все пак тя също има немалка заслуга Ото Велики да получи италианската кралска корона, а след това да стане и император на Свещената римска империя. Без нея той не би постигнал това. Освен това тя осигурява стабилност при приемниците му, не допускайки размирици и спорове за наследството.
В края на живота си Аделхайд е наричана ,,майката на кралствата" и ,,най-императорската от всички императрици". Въпреки, че Отоновата династия изчезва, Свещената римска империя продължава съществуването си и в следващите няколко века е фактор в Европейския Запад.
